За Божието Царство и...още нещо

Божието Царство не е от този свят, основния му стремеж НЕ е завладяването на светската система и доминирането в нея, като основно оръжие за установяването му.  Ако Божието Царство не е от този свят и Бог е Богът от Светите Писания, то тогава не би трябвало да се стреми към насилствено налагане или тоталитаризъм

Но Божието Царство е агресивно, търси победа, също така наистина иска да доминира. Това не е ли напълно противоположно на казаното в началото? – само в един смисъл.

Защо за Божието Царство е важна властта, управлението и законите на една нация? Защо, ако не се стреми да я превземе, контролира и окупира? Защо Божието Царство и респективно Царя се стреми да издига хора във високи места на власт в политиката? Ако това не е основния начин да се превземе земята, за какво са му политици и управници, ако не промотират и налагат Божието Царство, като концепция за управление на нацията? Или това е целта? ...Интересни въпроси! Знам със сигурност, че хората на всяко едно ниво/ това включва и политици и управници/ не трябва да крият, че са християни, напротив, те трябва да споделят вярата си и действията произтичащи от нея напълно свободно.

Според мен е много дребнаво да се мисли, че целта на Божието Царство и Бог е да завземе управлението, чрез хора, които налагат Неговата воля и система/ в един смисъл Божието Царство Е система/ . Някак не виждам „принципа на насилственото налагане” като водещ и толериран от Бог/ освен завземането на територията от Исус Навин, определена с точни граници и точно за един народ. Според мен е много манипулативно да се четат стихове от Стария Завет специално изговорени към Израел в контекст на друга нация, в контекст на Църквата-да, малко по възможно/ .

 Ако целта на Бог и Неговото Царство е да доминира в политика и чрез нея в живота на хората, каквато цел всъщност има всяка светска система, било добра или не, защото политиката и управлението, всъщност са „точката” от която се задвижва почти всяко друго измерение в живота на хората, то тогава Библията щеше да е изпълнена с  много повече случаи, съвети, принципи в политиката. Тогава основната и водеща роля  трябва да играят политиците, министрите, президентите. Но ние знаем, че реда е друг, знаем, че ранговете са различни- апостоли, пророци, учители и тн...Никъде не виждаме в евангелията и в по слеващите книги целта на Светия Дух, а от там и на апостолите да е завземане и установяване на Божието Царство вместо светската система. Виждаме решението на Павел да достигне влиятелните кръгове, виждаме прицелването му в  най- влиятелната личност за онова време, както и достигането с евангелието на много управници, което в никакъв случай не е било случайно. Но това автоматично не означава, че крайната цел на Бог Е Неговото Царство да замени светската система. Не и по някакъв брутален начин.

Къде е разковничето? Според мен разковничето е  наистина в силата на светското управление и водените от него политики. Сила, която може да бъде използвана за много и различни цели. Абсолютно лично мое мнение е, че голямата концентрация, която трябва да се използва/ако изобщо трябва/ за достигане на управлението и политиката не е крайната цел на Бог. Това всъщност е един от ключовете, промяна, която ще легитимира/ в атмосферата и в умовете на хората/ промотирането и движението на Божието Царство. Всъщност основната цел на светското управление е да донесе - Справедливост, Права, Свобода, ограничена власт, малка държава, лична отговорност. Когато тези измерение бъдат издигнати  не просто за миг, а станат принципи и начин на живот, самите хора променят мисленето си, тогава добрата новина би ги заинтересувала може би повече, тогава няма да има толкова много предразсъдъци и ума интуитивно би дал шанс на свободната мисъл, идея, концепция.

Когато Справедливостта е издигната, когато тържествува свободата, когато държавата е на мястото си и в границите си- Божието Царство набира сила, защото има свобода на избор. Защото където има свобода има много грях и много благодат, следователно и много грешници, които ще успеят да видят окаяността си и да потърсят помощ от хората на Бог, не от държавата, примерно. Църквата извършва своето дело и има свободата да достига цели нации, но в никакъв случай не обвързва това достигане с окупиране и сливане със светската власт. Понеже Божието Царство и Божията Църква е доказала, че дори и гонена, забранявана от диктаторски режими пак устоява и и дори се разширява. Божието Царство и Църква е паралелно измерение на света и всичко в него/ не само зло, но и добро/ и като паралелна „страна”, голямата цел е да достигне хората с Добрата Новина, чрез тях, защо не и територии и земя за Божията Слава/ не да християнизира държави/. И един ден Неговите люде живеещи в момента на тази земя, ще посрещнат Царя и Твореца, Бащата на всичко видимо и невидимо, ще се поклонят тържествувайки и предавайки Трона и Властта на Управителя, за да може всичко да бъде възстановено.

ЕМОЦИОНАЛНА ЗРЯЛОСТ

Една тема, която за мен е много интересна и важна. Бих я нарекъл емоционална зрялост.

Из книгата на Яков Хехт " Демократичното образование"
Издателство "Изток-Запад"

"Според Голман емоционалната интелигентност се състои от четири компетентности:

1. Самоосъзнатост
В тази категория Голман включва емоционалната осъзнатост, а именно способността да си даваш сметка за собствените си емоции и тези на останалите, да разбираш въздействието им и да разчиташ на интуицията си, когато взимаш решения.
Самоосъзнатостта също включва способността на човек да преценява себе си възможно най-адекватно и включва съзнанието за собствените си силни и слаби страни. Според Голман увереността в себе си, която представлява здравословно чувство за лична стойност и способности, също е част от самоосъзнатостта.

2.Самоуправление
Емоционален самоконтрол: контрол над чувствата и импулсите,които нарушават реда"
- Тук само бих включил и контрол над мислите, защото мисловната дейност рефлектира силно върху чувствата.
Прозрачност: да си честен, да заслужаваш доверие и да притежаваш висок морал.
Приспособимост: способността да си гъвкав при промяна на обстоятелствата и да преодоляваш препятствия.
Постижения: импулсът да подобряваш собствените си постижения, за да отговарят на вътрешните ти стандарти.
Инициатива: да си готов да действаш и да се възползваш от възможностите.
Оптимизъм: способността да виждаш позитивната страна на нещата.

3. Социална осъзнатост
Тук влизат:
съчувствието, дефинирано като "чувствителност към състоянието на другите, разбиране на тяхната гледна точка и интерес към това, което ги вълнува или притеснява". Организационна осъзнатост: способността да усещаш политиките и мрежите в организацията.
Ориентация към подпомагане: способността да разбираш и задоволяваш нуждите на подчинените.

4. Управление на взаимоотношенията
Тук влизат лидерските умения, изразени в способността да провокираш и координираш усилията на хора, свързани с мрежата; управление на конфликти, изразено в способността да разрешаваш противоречия; способността да създаваш близки междуличностни връзки; и способността да усещаш чувствата, мотивите и притесненията на други хора и да разбираш тяхното естество."

Бих добавил, чувството за хумор и способността да се отдаваш на приятни занимания, хобита и почивки, понеже това носи удовлетвореност, която неможе да се замени. Да се пребориш с чувството на осъждение и фалшива отговорност, която може да дойде от "Постижения: импулсът да подобряваш собствените си постижения, за да отговарят на вътрешните ти стандарти."

Страхотно е да има повече емоционално зрели хора! Затова, нека да не се взимаме много насериозно, спокойно света се движи и без мен :)

"Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат"

"Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат" Матей 24:35

Силни думи, а!?

Много често ги употребяваме, знаем ги наизуст, прокламираме ги- супер. Супер също би било да разширим кръгозора им, или по-точно да го смалим до нас самите и до нашия живот.

Небето и земята, това е всичко, което имаме днес и сега. Необятното небе, което знаем че съществува, но е толкова огромно, че е безкрайно в нашите очи. Земята- нашата основа, стъпили сме здраво на земята, тя е нашия здрав разум- реализъм, опора, сигурност, прехрана...

С този стих, може би Исус иска освен голямата картина на сила и власт на Божието Слово да ни покаже и нещо лично. Думите към теб, думите към нас, думите към поколението, които Той ни е споделил са по-силни от всичко. По- силни от страха от оцеляване, от несигурността ни, по-силни от природните бедствия, от...реалността.

Вярата в думите, които Исус е казал в живота ни и поколението ни, би трябвало да са основа на живота ни. Да, ние вярваме в Божието Слово- принципно, но не можем да вземем някой определен стих или пасаж, просто защото ни харесва или вдъхновява и... да вярваме, че това ще се случи в нашия живот, в нашето поколение, това е сладко, но детинско и незряло. Исус сподели много обстойно какво го чака поколението на неговите ученици. Той ги предупреждаваше пророчески. Бог предупреди Авраам- какво ще се случи  през неговото време, макар да имаше такъв невероятен поглед на вяра, той просто трябваше да роди и отгледа неговия син- Исак, да се погрижи за рода му, като му осигури правилното потомство/ чрез жена му/. Павел имаше думи в живота си, лична цел и прицелна точка. Вярата в думите на Бог споделени към тези хора, нагласата на целия им живот спрямо това лично слово, отстояването, позиционирането и действията им според тези думи ги направи успешни в Божийте очи.

Така че, насърчението е страхотно, пази думите на Бог към теб, не си играй на баница с късметчета- днес този стих, утре този...днес това искам, утре това... Исус има слово за мен,за всеки, има слово и за поколението ни. Ние имаме отговорност да вярваме в тези специфични думи, да се позиционираме според тях, да променим ежедневието си, живота си, действията си според тези думи- понеже това е истинската вяра- ПРОМЯНА НА КУРСА СПОРЕД СПЕЦИФИЧНОТО СЛОВО, КОЕТО Е КАЗАЛ ИСУС В ЖИВОТА НИ.

не от отговори, а от въпроси имаме нужда

Хората сме толкова различни, мненията по ключови въпроси с хора дори наглед с еднакви ценности, може да бъдат противоположни.

Лично аз, трудно бих намерил дори един човек с абсолютно същите идеи и  решения на обществени, социални и лични проблеми и ситуаци. Интереснен факт. Естествено има много сходни и еднакви вярвания и възгледи, но влезнели се в конкретика(дори на елементарно ниво по някога) различията буквално "стават напреодолими".

Следва ли от това, че всяка група или индивид, които искат да наложат насилствено, чрез държавна намеса своите принципи са деспоти? Това ли е целта на занятието на убедения в правотата си индивид или общност- да прокара своите вярвания и ценности?... Или пък- трябва ли да сме до край непримирими и да не влизаме в съгласие с различни групи в каузи по които не си противоречим и мислим еднакво, въпреки че ценностите са доста различни?...

Това са въпроси, които лично мен много ме вълнуват и търся отговор...и го намирам. Понеже в противен случай, може да се окажа "правия" грешник, невижащ по далеч от пъпа си.

Размисли

Интересно... ако не дефинираме кои сме, кое е водещото слово в живота ни, може да сме верни, способни и дори до накъде успешни... но да не сме предали и възпроизвели плода и да не сме извършили волятя на Бог за нас и нашето поколение.

Словото на Бог към различните поколения е специфично и съобразено с Неговите цели.

Кои сме? Какво има Бог впредвид за нашето поколение? За семейството ми?... Важни въпроси.

Тъпо би било примерно,  да положа за основа на живота ми слово за превземане на земята или установяване  на Царството в земята ни, ако Бог иска да сме Авраамово поколение, тоест отци на вяра, покорни на божието видение и думи.

Лично аз,  все още не съм сигурен, че Бог говори на нас като на цяло поколение, по-скоро си мисля че ни вижда като личности, родове и семейства... както Авраам. Иска да започне нещо от рода и семейството.

Това незначи, че не трябва да разбираме от Божието Царство, завземане и установяване, напротив- задължително е. Въпроса е какво ние трябва да извършим и какво да предадем на децата ни, както Авраам на Исак... и така в паколенията.

Предизвикателствата на днешния ден

" Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен;

 И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им, Да не би     да дойда и поразя земята с проклетия."

....................................................

" И яви им се Илия с Моисея, които разговаряха с Исуса. "

..........................................................

"Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята."

Когато говорим, че имаме желание нещо добро да се случи в България, а и изобщо където и да било, пред мен изникват тези два образа на Моисей и Илия. Не просто образите на двете личности а духът и присъствието, което те носеха и което по всичко личи, че не е нищо по- малко от помазание, дар, сърце. Маслиновото дърво е преобраз на помазание, което е вечно, защото дървото е нещо,което дава плод всяка година. Светилника е преобраз на влияние, истина, лидерство. Това, че стоят пред Господа означава важността, която имат в Божийте намерения и цели.

Предизвикателство е в днешно време да се говори за лидерство, още повече за силно лидерство във всеки аспект и място.

Ще дефинирам какво означават тези две персоналности/измерения, помазания/ според мен.

Моисей е преобраз на силен и непоколебим лидер, който знае какво прави и вярва в " невидимото". Воден от вяра, лидер който приобщава и събира хора около себе си. Безкомпромисен спрямо водителството си и целите, които си е поставил. С две думи "силен водач" дошъл с определена цел и мисия. Такива лидери са много целенасочени и фокусирани. В днешно време такива персоналности/ дарове/ не се толерират никъде. Дори в християнски аспект е време в което е срамно да си толкова силен водач. Днес е пълно с християнски общности без изявени и силни лидери- това те смятат за "свидетелство" за равенство и че по- този начин никой не господства над вярата. Има цели книги за това как е отживелица, идолопоклонство да си в "групата" на такъв водач. В света не е по- различно. Силните личности като Рейгън, Тачър и други "светила" не са "на мода", дори се оплюват. Сега е "правилно" лидерите да са невзрачни, дребни, малки, "толерантни и конформисти/ вижте Президента на ЕС/. 

Илия е преобраз на зрялост като сърце, но и нещо много повече от това. Това измерение и помазание донася примирение между поколенията, свързва  поколенията. Това са хора, които са "над нещата", не че не виждат проблемите, но могат да са "над" тях. Те са бащи, носят "духа на Отец". Не живеят за себе си, а за следващото поколение, биха дали живота си да примирят себе си с по старите и по- младите, понеже разбират силата на този призив. Много често са самотниции преживяват болезнено света около тях, понеже "усещат" болката на хората. Мога да кажа личното си мнение, че това помазание е много ключово, понеже силните лидери като Моисей нямат измерението на примирение и свръзка между поколенията и техните победи остават с тях нямат продължение/ виж Тачър, Рейгън и много други велики християнски лидери от близкото минало/. 

За нещастие първото изливане на това помазание на Илия, ние християните успяхме да го принизим до битовизъм: "моят духовен баща", "татко ми в духа", идолизирахме хора движещи се в него, след това ги проклинахме...всичко беше на едно толкова ниско ниво, че сега не щем да чуем за "бащи". А ето за какво става дума "  Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен;

 И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им, Да не би     да дойда и поразя земята с проклетия."
- става въпрос за поколения, не че някой ще дойде да ми нахрани дефицитите, става въпрос за изцеление на нация, град, земя...не просто "някой да ме обича и да ме направи "духовен син"....

Ако искаме нещо добро, трябва да искаме тези две управителни измерения да присъстват във всяка сфера на живота ни, най- вече в Църквата.

Размисли по чехли

http://www.youtube.com/watch?v=KTmKbdFgkJ0

Понякога. когато чета, гледам или слушам за големи личности, направили/ или правещи/ значими неща- повлияли нации, общности, хора- се чувствам толкова незначителен и малък. Друг път толкова вглъбен в "моето дело", в това, което аз правя и трябва да свърша, че се усещам някак на върха,"яздещ" вълните, някъде "там отпред". Но има и моменти като този, когато просто размишлявам, задавам си въпроси, търся отговори.

Моля се на Бог, в отчаянието си, в объркването си и неспособността да разбера живота изцяло. 

Защо? Къде е щастието? Това ли е живота? Има ли нещо, което не разбирам? Как ще се получи? Кога най- сетне ще стигнем/ аз и семейството ми/ до живота за който мечтая? Не пропускам ли нещо?.... Все трудни въпроси, с не еднозначен отговор.

Някак човек има моменти в живота, като че ли все едно е изпуснал "нишката', като, че ли нищо не му е ясно. Мисля, че такива моменти не са за изпускане. Те са ключ към преосмисляне, по- дълбоко разбиране или възможност да се опростят сложните сюжети на живота.В такива моменти премъдрият Бог може да освободи нова зрялост и свобода за търсещата личност.

Настройката към живота е това, което ще определи и самият живот. Очакванията, бляновете, желанията, отношението е това, което играе основна роля. Всичко това с една дума означава философията, която изповядваме в живота си. Понеже в крайна сметка всичко опира до изградената вътрешна "картина", обобщената ни вътрешна представа за това, какво представлява живота.

В моменти на търсене, човек не трябва да се задоволява с готовите отговори до които вече е стигнал. Такива моменти са предназначени за това да се търси непримиримо. Не затваряй тези въпроси, които избликват от вътре, с готови отговори. Размишленията са в основата на всичко добро, ново, креативно! Вътрешната агония в търсене на ново разбиране е в основата на великите идеи и новите начала.

Има хора, които вече не стигат до такива моменти в живота, моменти на преосмисляне. Това е жалко, това е достойно за съжаление и означава, че нещо вътре е достатъчно смазано, прекършено или закоравяло.

Живота не е толкова лесен за осмисляне, не е пет точки, чрез, които ще дойде съвършеното щастие. Не е и постоянни беди. Не е осъществена амбиция. Не е винаги толкова победоносен както ни се иска на нас оптимистично настроените християни. Не! Може би е всичко това? Не знам.

Откъс от филма "Lincoln", последния разговор между Abraham Linkoln и съпругата му Marry Todd Lincoln:

"Marry Todd Lincoln - Когато те погледнат, какво ти е струвало това, ще се зачудят. И с основание. Но трябва да погледнат и нещастната жена до теб, ако искат да разберат как е било наистина. За обикновен човек. За всеки различен от теб.

Abraham Linkoln  - Трябва да се опитаме да бъдем по- щастливи, толкова дълго бяхме нещастни...."

Що да не го кажа?

Лично аз пиша само когато искам нещо да кажа, това е моят начин да се "освободя'' от идеите, мислите и дори от словото, което Бог ми дава.

Няма начин един, двама или трима човека да знаят пълната истина, няма начин да знаят и по- голямата част, дори. Обаче е важно кой глас слушаме.  Важно е когато "сглабяме" пъзела от идеи, модели и бъдещи проекти кои части сме взели. Части много, "добри идеи"- също. Какво избираме? Как изграждаме позиция? Как изгрждаме нашия светоглед?

Напоследък не обичам да съм многословен, дори като пастор харесвам ясни, кратки проповеди посаждащи семена, даващи повод за размисъл, не решения. Предизвикващи и конфронтиращи статуквото вътре в нас. Искам с тези няколко изречения да направя точно това, но всичко това да е "облечено" в пророчески дух.

Незнам дали разбираме ясно пред какво сме изправени като народ, да, донякъде разбираме, обаче наясно ли сме пред отговорността за изборите, които трябва да направим? Говоря естествено като християнин и към християните най- вече.

Живеем в интересни времена. Политически, икономически и социални "трусове" има почти всеки ден и навсякъде. България колкото и малка и незначителна в един смисъл страна не прави разлика, напротив, ние си имаме нашите специфики/ тежки поражения от комунизма, които влияят и днес/, но сме част и от световните процеси, от търсенето на "правилните отговори".

Знам едно, със сигурност предстои нещо освежаващо, здраво и добро някъде по света, след като преминат не само трусовете, но и рухването на порочни модели и агонията, която ще доведе това рухване в нацинална и лична перспектива. Защото много хора/ почти всички/ са част от моделите, много бизнеси са част от статуквото, много хора разчитат на системата/ не без основание, а защото са си платили/ и падането и ще донесе много болка, гняв и омраза.

България е някъде там, ние вярващите сме тук и сме част от всичко това със всички специфики на страната си, със всички отговорности и позиции, които трябва да заемем, днес, утре. Всички действия, които трябва да предприемем, предстоят.

Следващите 10-15 години, според мен ще дадат яснота какво предстои за в бъдеще пред Нацията ни и Църквата в България. Мисля, че тези 10,15 години са  последният"прозорец" пред страната ни и църквата  за да придобие нормален вид и да потегли към обещанието си. Да бъде положена добра основа, която ще даде шанс за правилен градеж.

Ако искаме да се зароди нещо ново и истинско, трябва да започнем сега! Ако искаме 2020,2025 година Църквата и самата нация да е стъпила на здрава основа, трябва да започнем сега! Ако искаме да имаме добър избор в политиката, трябва да започнем сега!

Никога нищо истинско не е започнало с фрапантност и мащабност, но е започвало с ядро, съгласие, в много от случаите с различни групи представляващи дадени интереси, не една група " на истината", а различни хора, които обаче в даден момент имат смелостта и смирението да си подадат "ръка на общение", да останат специфични, но и дотолкова зрели, че могат да видят голямата картина и, че самите те са недостатъчни за дългосрочна промяна. Това звучи налудничаво за нас българите, ние не сме научени да мислим така, ние сме си самодостатъчни, ние "знаем'' как стоят нещата...Но изобщо за да се стигне до протегната ръка, трябва да се започне работа днес и сега, в малки групи, които ще растат, които ще имат своята специфика и динамика.

Ще си кажа личното мнение сега, за да не завършвам с кофти привкус. Ако изпуснем този сезон, мисля, че нищо не пречи България да залезе като нация, да бъде "доизядена" от лешоядите. Най- вероятно това щес е случи, защото Бог би вдигнал добрата си ръка от страната ни.

Няколко обобщаващи фактора, които ще представят най- добре новия сезон: Приобщаване, силно събирателно помазание, сезон на основополагане и основаване/ започване/ на различни инициативи с дълга перспектива. Сезон на разясняване, видение, структуриране и откровение/ Авакум -''2.Божият отговор на Авакум
Господ ми отговори:
Напиши видението и го изложи ясно на дъсчици,
за да може да се чете бързо.3.Защото видението се отнася за едно определено бъдещо време,
но бърза към изпълнението си и няма да излъже;
ако и да се бави, чакай го,защото непременно ще дойде, няма да закъснее."/

Знам, че лидерите и хората, които се посветят на този сезон, въпреки тежките години, които предстоят ще вършат всичко от "трепезата на Исус" / Той приготвя трапеза в присъсътвието на Неговите и наши неприятели/ . Убеден съм, че хората, които са платили цена ще говорят и действат от мястото на Неговата трапеза. 

На другите бих казал, благодат, благодат :)), на тези, които ще си кажат кой е тоя, че пише такива неща и кой го е упълномощил, бивша дрога търси изява, бих казал оправяйте се, хич не ми пука за префърцунените ви физиономии...