Божието Царство не е от този свят, основния му стремеж НЕ е
завладяването на светската система и доминирането в нея, като основно оръжие за
установяването му. Ако Божието Царство
не е от този свят и Бог е Богът от Светите Писания, то тогава не би трябвало да
се стреми към насилствено налагане или тоталитаризъм
Но Божието Царство е агресивно, търси победа, също така
наистина иска да доминира. Това не е ли напълно противоположно на казаното в
началото? – само в един смисъл.
Защо за Божието Царство е важна властта, управлението и
законите на една нация? Защо, ако не се стреми да я превземе, контролира и
окупира? Защо Божието Царство и респективно Царя се стреми да издига хора във
високи места на власт в политиката? Ако това не е основния начин да се превземе
земята, за какво са му политици и управници, ако не промотират и налагат
Божието Царство, като концепция за
управление на нацията? Или това е целта? ...Интересни въпроси! Знам със
сигурност, че хората на всяко едно ниво/ това включва и политици и управници/
не трябва да крият, че са християни, напротив, те трябва да споделят вярата си
и действията произтичащи от нея напълно свободно.
Според мен е много дребнаво да се мисли, че целта на Божието
Царство и Бог е да завземе управлението, чрез хора, които налагат Неговата воля
и система/ в един смисъл Божието Царство Е система/ . Някак не виждам „принципа
на насилственото налагане” като водещ и толериран от Бог/ освен завземането на
територията от Исус Навин, определена с точни граници и точно за един народ. Според
мен е много манипулативно да се четат стихове от Стария Завет специално
изговорени към Израел в контекст на друга нация, в контекст на Църквата-да,
малко по възможно/ .
Ако целта на Бог и
Неговото Царство е да доминира в политика и чрез нея в живота на хората,
каквато цел всъщност има всяка светска система, било добра или не, защото
политиката и управлението, всъщност са „точката” от която се задвижва почти
всяко друго измерение в живота на хората, то тогава Библията щеше да е
изпълнена с много повече случаи, съвети,
принципи в политиката. Тогава основната и водеща роля трябва да играят политиците, министрите,
президентите. Но ние знаем, че реда е друг, знаем, че ранговете са различни-
апостоли, пророци, учители и тн...Никъде не виждаме в евангелията и в по
слеващите книги целта на Светия Дух, а от там и на апостолите да е завземане и
установяване на Божието Царство вместо светската система. Виждаме решението на
Павел да достигне влиятелните кръгове, виждаме прицелването му в най- влиятелната личност за онова време,
както и достигането с евангелието на много управници, което в никакъв случай не
е било случайно. Но това автоматично не означава, че крайната цел на Бог Е
Неговото Царство да замени светската система. Не и по някакъв брутален начин.
Къде е разковничето? Според мен разковничето е наистина в силата на светското управление и
водените от него политики. Сила, която може да бъде използвана за много и
различни цели. Абсолютно лично мое мнение е, че голямата концентрация, която
трябва да се използва/ако изобщо трябва/ за достигане на управлението и
политиката не е крайната цел на Бог. Това всъщност е един от ключовете, промяна,
която ще легитимира/ в атмосферата и в умовете на хората/ промотирането и
движението на Божието Царство. Всъщност основната цел на светското управление е
да донесе - Справедливост, Права,
Свобода, ограничена власт, малка държава, лична отговорност. Когато тези
измерение бъдат издигнати не просто за
миг, а станат принципи и начин на живот, самите хора променят мисленето си,
тогава добрата новина би ги заинтересувала може би повече, тогава няма да има
толкова много предразсъдъци и ума интуитивно би дал шанс на свободната мисъл,
идея, концепция.
Когато Справедливостта е издигната, когато тържествува
свободата, когато държавата е на мястото си и в границите си- Божието Царство
набира сила, защото има свобода на избор. Защото където има свобода има много
грях и много благодат, следователно и много грешници, които ще успеят да видят
окаяността си и да потърсят помощ от хората на Бог, не от държавата, примерно.
Църквата извършва своето дело и има свободата да достига цели нации, но в
никакъв случай не обвързва това достигане с окупиране и сливане със светската
власт. Понеже Божието Царство и Божията Църква е доказала, че дори и гонена, забранявана от диктаторски режими пак устоява и и дори се разширява. Божието
Царство и Църква е паралелно измерение на света и всичко в него/ не само зло,
но и добро/ и като паралелна „страна”, голямата цел е да достигне хората с Добрата
Новина, чрез тях, защо не и територии и земя за Божията Слава/ не да
християнизира държави/. И един ден Неговите люде живеещи в момента на тази
земя, ще посрещнат Царя и Твореца, Бащата на всичко видимо и невидимо, ще се
поклонят тържествувайки и предавайки Трона и Властта на Управителя, за да може
всичко да бъде възстановено.
Адаш, не искам да звуча грубо, ама не съм съгласен с теб, освен затова, че налагането на Царството не става със сила, а само с работа и аргументи – които са най-добри в работата. Против всякакъв тип революции и насилие съм, да. Като цяло обаче, идеята да се покорим на Христовата заповед в Мат.28:19-20 има доста по-различен смисъл от това, което си написал. Освен всичко, дуализма, който изпъква, когато противопоставяш Царството и света, принципно е ерес. С теологични термини, това се зове духовна дихтомия. Тезата, която прокарваш, е тезата на всички утопични хуманисти, които повтарят една и съща мантра: „Църквата да си гледа църковните дела, а хората да си живеят живота“. Проблемът на тази концепция следва от факта, че религия винаги има. Всеки тип управление е религиозно в същността си и ако управлението не е християнско, то е по презумпция зло. Следователно, не може да се надяваш на угодно Богу управление от хора, които не са християни. Следователно, за да са добре всички, трябва християните да управляват – по-точно казано, трябва да управлява Закона на Бога. Разбира се, мога да пиша дълго за всяко твое изречение, стига да намеря смисъл.
ОтговорИзтриванеАдаш, няма нищо такова като дуализъм в думите ми. Мисля че от страх да не изпуснеш контрола си мислиш така. Надявам се няма проблем, че и аз съм директен. Още от първото изречение виждам, че си изпуснал нишката, но това е разбираемо. Тезата ти ми е позната и неслучайно пиша точно за това. Никъде не виждам да съм писал християните да не управляват- справедливостта не е ли християнска?...свободата...?... Просто правя разлика между Църквата/дори и като общности/, където абсолютно трябва да бъде спазван Закона или по- точно десетте Божий заповеди и Закона на Христос, който не ги оспорва, но дава ключовото откровение за двете ключови заповеди и света, който никога изцяло/ може би/ няма да бъде съгласен с нас. Освен в основата СВОБОДА и СПРАВЕДЛИВОСТ. Ти разбирам се притесняваш от свободата, но не и Бог. Личната свобода е ключова, ако до сега не си го разбрал, незнам дали някога ще можеш. Свобода и да грешиш, и да си в грях, това е наш избор, това е избор и на страната ни. И аз мога дълго да споря но ми дай по- основателни причини.
ОтговорИзтриванеНе разбирам за какъв контрол иде реч, но е доволно, че на теб ти е ясно, а за мен е без значение. Да ти кажа честно, може би големият ми проблем е, че не се страхувам от нищо, освен от Бога, разбира се. Точно от това се страхуват и моите приятели, че не се страхувам. Пишеш: „Никъде не виждаме в евангелията и в по слеващите книги целта на Светия Дух, а от там и на апостолите да е завземане и установяване на Божието Царство вместо светската система. “ А на мястото на какво, според теб, да се установи Царството?! Няма вакуум в управлението – или е Царството на Бога или на Сатана. Нима не е дуализъм това, че хем искаш царството на Бога да бъде установено, хем няма да е за сметка на светската система!?
ОтговорИзтриванеПосле пишеш: „Абсолютно лично мое мнение е, че голямата концентрация, която трябва да се използва/ако изобщо трябва/ за достигане на управлението и политиката не е крайната цел на Бог“ Ако праведното Библейско управление не е крайна цел на Бога, тогава кое е!? Аз не разбирам по друг начин стиховете: „но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога, та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.“ (Евр.10:12-13)
И пак: „Божието Царство и Църква е паралелно измерение на света и всичко в него/ не само зло, но и добро/ и като паралелна „страна”, голямата цел е . . . “ Да разделяш света от Царството е дуализъм в чиста форма. Това разделение стои в основата на много беди, най-голяма от които е абдикацията на християните от общественият живот и затварянето им в свой собствен изолиран свят изтъкан от емоции и чувства. Всичко вън от този „паралелен“ свят е светско и следователно недостойно за вниманието на „възвишените“ християни.
Прощавай, ако не съм разбрал правилно онова, което си искал да кажеш, но аз не съм чувствителна и поетична душа, като теб и сложните изречения са ми трудни (не се бъзикам). За мен всичко в текста е доста оплетено и противоречиво, и навярно, затова не съм го прозрял. Моля за извинение! Няма да те занимавам повече. Поздрави!
Истината е, че в над 80% от всичко за което иде реч имаме сходни позиции. Би трябвало да си чувал, че когато човек иска да "натърти"на дадено нещо го "издига" съзнателно и целенасочено над останалата истина.
ОтговорИзтриванеЦарството на Бог се установява чрез личности и в личности. Царството на Бог може да бъде установено, когато човек му позволи да бъде установено първо в него. Напълно доброволно. Нима при теб не е било така? Ти пренебрегваш личното и доброволното-свободното и преминаваш в някакъв диктат. Всъщност в Библията ясно е показана основната функция на всеки вярващ/ било то политик, бизнесмен, пастор и тн/... тя е да сме миротворци-"И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим от Христова страна, примирете се с Бога,". Човека е над системата,както и Божието Царство, нима не знаеш? Светската власт не е последна инстанция, за която Бог толкова копнее, тя е просто "ключ".
Петър много добре е описал какво има предвид под власт- светска власт.... "Подчинявайте се на всяка човешка власт заради Господа и на царя, който представлява върховната власт, и на управниците, които са изпратени от него да наказват престъпниците и да хвалят онези, които вършат добро."- Властта има една единствена функция да пази справедливостта/ да наказва престъпниците/ и от това следва да бди ЗА свободата. светската власт, няма други функции, в противен случай става тоталитарна.
Ние християните пък имаме още по- голямото задължение да се противопоставяме на всяка власт,която потъпква свободата и не наказва престъпниците. Към втората ти забележка, мисля че писах за това, че Царството е целенасочено и желае да доминира, въпроса е как? Имаме различна позиция спрямо светската власт,която аз не смятам, че е създадена да доминира и управлява индивида, а просто да бди за свободата и справедливостта и нищо повече. Тя според мен е средство за постигане на добрите цели, а не цел.Но знам, че ако се впусна в размишления нищо няма да се получи, понеже доколкото знам ти не вярваш в свободната воля.
Офф...нататък друг път :) не ми се пише, ако искаш утре мога да продължа. Междувпрочем, искам да приличам на теб-за страха. понеже, аз лично понякога го изпитвам и усещам, но се боря.
Поздрави и уважение!