Някои от нас, които са (били) част от прогресивни харизматични църкви сме слушали страшно много проповеди и поучения, също сме чели много книги, ходили сме на семинари по тази тема. Всичко това е донесло доста добра основа и разбиране за пророческото. Като зрели хора не бива да изхвърляме бебето с мръсната вода и трябва да признаем, че личности са донесли до нас доста сериозно откровение за пророческото измерение.
Разбирането и поученията за пророческото, които имаме в някои отношения са доста изчерпателни, дори и детайлни. Има и много личности практикуващи тези откровения.
Тенденцията за търсене и интерес към пророческото и днес е явна и най-вероятно не е за пренебрегване. Като изключим мистиката и свръх харизматичността, какво би трябвало да означава това?
Пророческото помазание според мен първо би трябвало да е основано на цялостна библейска концепция за света, живота и вярата. Без тази основа то няма как да бъде проницателно и същевременно да донесе трайно разбиране за времената и сезоните. Библейската основа не е някаква мистика, харизма или пък духовна сила и дар. Тя е цялостен библейски мироглед започващ от индивидуалните действия(свързани, идващи и задвижвани отново чрез Светия Дух) съпътстващи завета ни с Бог като покаяние, вяра в Бог, отношение между вярващите и тн., но не и приключваща до там. До състоянието на индивидуална основа наистина имаме добро разбиране за живота с Бог, имаме и адекватно пророческо послание и измерение.
Дали интереса не е продиктуван от духовна похот(и от едната и от другата страна, тоест пророци, които целят да бъдат издигнати от една страна, от друга приемащите -целящи единствено да им бъде послужено и тези, чиято цел е да”да бъдат разпознати”)? Има ли истинско духовно търсене и усещане за нужда от надграждане на разбирането ни до сега? Може би не изцяло осъзнато търсене в нас? - Най-вероятно е компилация от всичко.
Как може да дойде надграждане? -Както казах чрез изграждане на цялостна библейска концепция за живота, света и вярата. Какво следва след прилагането за основа на индивидуалните принципи, за които споменах като покаяние, вяра в Бог, взаимоотношения между светиите и тн.? След като сме положили тази индивидуална основа в живота си, би трябвало да приемем цялостен библейски възглед. Той е част от основата и ни дава по-голяма яснота, и разбиране за живота, света и Бог не само като индивидуален Бог, но и като Създател, Творец и идеолог на Своето творение. Дори твърдя, че автентичното библейско разбиране на идеята, която седи зад творението в частност земята, човека и всичко живо, би добавило още зрялост и свобода в индивидуален план. Така бихме се чувствали по-завършени и по-цялостни.
Ако този цялостен възглед спада към основата в нашият живот, тогава полагащите я би трябвало да са успели да го изградят и положат лично в живота си. След полагането на такава здрава и широка основа пророческото служение придобива още потенциал-разбиране за времената и сезоните, в които се намираме, както и за предстоящите не само в църквата, но и света. Така пророчествата няма да са само Гласът на Господ или откъслечни индивидуални, общностни(дори към Църквата) или национални думи на Бог, но ще са и свързани концептуално с делото на Бог на тази земя, с поколенията и Неговият поглед за бъдещето. Това може да се случи истински само ако е положена основата и изграден цялостен библейски възглед за живота от пророците, които Бог е избрал да дадат посоката, в която да мислим, да се подготвим и задвижим за да не сме винаги отзад, а да имаме предварителна яснота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар