Ситуациите са на лице, бурите са силни, понякога дори оцеляването е в реална опасност, живота е на косъм. Ти си като в лодка посред сериозна буря, без видим бряг. Нямаш дори много опции за действие-да предотвратиш бурята и спасиш живота си. Тогава страхът е на лице, действаш емоционално, някак си самоконтрола и вярата ти не работят. Паниката взима превез. Всичките книги и проповеди за това как трябва "да вярваш" и да не се оставяш на страха изглеждат далечни и неосъществими. Нямаш вяра? Изпадаш в тревога?-имаш сериозен проблем. Ти си маловерец и слаб! Не заслужаваш победа.
Важното обаче,кой е с теб в лодката. Да, може би изглежда, че го няма или не е загрижен, но там ли е... С Него ли пътуваш. Ако е там, спокойно, ще те чуе. Независимо от страхът ти ще вземе нещата в свои ръце. Не се осъждай за реакциите ти, дори да са продиктувани от страх. Ти си на правилното място. Твоето правилно действие не е дори от значение. Малката лодка е единственото сигурно място. То няма и друго...дори не можеш да избягаш. Исус не изглежда загрижен за разразилата се ситуация. Пълен непукист. За Него е важно, че сте заедно в лодката, бурята не го вълнува, страхът ти също. Важно е, че минаваш през живота си с Него, важна е и целта на пътуването-достигане до брега.
Може да продължим с историята от Матей 8 глава. След като Той смъмри бурята и учениците бяха във възторг, слезнаха на брега в Гадаринската земя, където Исус освобождава двама тотално изперкали индивида- "излизаха от гробищата тъй свирепи, че никой не можеше да мине по оня път". Те бяха толкова демонизирани, че цяло стадо със свине се удави във водата, защото Исус беше изпратил демоните от тези изроди в свинете. Свинарите, които гледаха побягнаха към града да разкажат на хората какво се е случило. Много хора от града излезнаха и се молиха на Исус да си тръгне от града им, да не остава при тях.
Интересна история. Толкова беди и опасности, дори живота им беше застрашен. Такива емоционални преживявание в тая лодка, а като достигнаха целта-двама психари и цял град, който не ги иска. За какво беше всичко това? Не трябваше ли всичко да е различно-хора да се възхищават, тълпи да ги следват? А то-" Супер сте, Исус як си, ама аре ако може да си тръгнете...бай".
Няма перфектни ситуации. Дори да минеш през бурите не бъди сигурен, че на брега те очакват с фанфари
Така е по книгите. Малко трудности и БУУУМ изведнъж фанфари. Живота става розов. " На брега" може да не те очаква това, което си мислиш. "Големият пробив" не се "случва" и ти просто седиш в слава. Истинския пробив е да продължиш напред...с Исус, въпреки случилото се. "Тогава Той влезе в една ладия и премина..." Живота продължава- буря, успех, провал, неосъществени очаквания-живота продължава. Целта не е да преминеш през бурите, не е и да стигнеш до бленувания успех. Основната цел е да изживееш живота си истински, не вкопчен в капана на разрешаване на проблеми или амбицията за голям успех, работейки като роб за него. Живота често е там някъде между страха, неосъществените очаквания и малките радости, успехите, и хубавите моменти. В крайна сметка Исус е разковничето. Моментите с Него и близките хора. Кулминацията е в края на играта, не по средата или началото...завършека е важен. Той пък зависи от настоящето, там някъде на брега където очакванията ти се разминават с реалността и вместо бленуван успех те чакат психари и мила тълпа на която не си нужен или пък в лодката, посред неразрешими ситуации без изход. Важното е обаче кой е с теб вътре в лодката и с кой отплаваш до следващия бряг...
Няма коментари:
Публикуване на коментар