Сладки предколедни мисли :)

Грехът носи ограничение. Той вече ни е ограничил вътрешно.  Освен това ни е "оформил" психически и душевно, дори до някаква степен видоизменил. Стеснил е кръгозора ни. Търсенето ни. Начина по който виждаме света и хората е през стеснения човешки кръгозор, който колкото и да е търсещ и мислещ е късоглед. До колкото и истина се доберем, тя бива "вкарана" в калъпа на човешкото възприятие, което не може да види "цялата картина", не може в това си състояние да осъзнае изцяло смисъла и живота. Греха е ограничение, което е във нас. 

В Едемската градина Адам и Ева имаха почти неограничен избор да правят всичко, без едно нещо-да ядат от плода на дървото за познаване на доброто и злото(не че нямаха право, всеки има право да се покори или не-дори на Бог, но имаше последствия от непокорството). Греха донесе промяна в човека. Буквално все едно част от неговото ДНК се промени. Възприятието към света, хората и дори към самия себе си стана различно. За да познаеш злото трябва да го "опиташ". Всъщност, опитването  на плода може и да е преобраз на опитване на злото. Този плод и дърво е красиво и вкусно. То съдържа увереността на човек, че сам може да прецени кое е добро и зло и че сам може да избере да прави добро и да игнорира(или победи) злото. Красиво е да изглеждаш уверен и отговорен. Красиво изглежда обаче отстрани. Дори и живота на най-добрия, отговорен и борещ се със злото човек, ако се погледне отблизо, детайлно(какъвто всъщност е живота), отвъд "добрите дела" със сигурност ще видим болка, слабост, грях, падения, нечестие, лицемерие... 

Дефакто всеки герой(не омаловажавам прекрасните дела на хората) има и друга страна. Като монетата. Греха и злото са живи, по-лошото, че са живи вътре в нас. Дори и да разпознаваме злото и да се опитваме да го потиснем то е живо, което означава, че действа във и чрез нас. Какво е зло, какво е грях? Чували сме хиляди обяснения, виждали сме последствия, давали са ни брошурки, чели сме книги, говорили са ни, най-вече го  знаем и усещаме...злото е следствие на греха, а основния грях е игнориране на Бог от картината. Увереността, че ще се справим, че имаме "картината на живота",  че сме си създали правилата, които ще ни пазят от злото, че сме човеци, тоест добри.

Хората за които истината не съществува

Исус отговори: „Моето царство не е част от този свят. Ако царството ми беше част от този свят, служителите ми щяха да се бият, за да не бъда предаден на юдеите. Но моето царство не е от този свят.“ 37  А Пилат го попита: „Тогава цар ли си?“ Исус отговори: „Ти сам казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света — да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“ 38  Пилат му каза: „Какво е истина?“

„Какво е истина? „-Този въпрос задава прокуратора на римската провинция Юдея, Пилат. Един човек с явна власт признава, че няма истина, няма такъв абсолют. Със сигурност е имал причина да е циничен, самата империя за която той работи е доказала за него, че няма истина. Доказала е, че всичко е само привидно правилно, че не можеш без измама да станеш „нещо”. Разбирал е, че императора се крие зад титлите и властта, знаел е, че и преди титлата Август и Цезар, преди пожизнеността на императорите всичко е било задкулисие и е нямало никаква правда и истина. Няма как да не си циник, когато познаваш мизерията отвътре. Думите на Исус му прозвучали като думи на императора, пълни с помпозност. 

Така е за много хора, които са станали циници. За тях вече всичко, което чуват е поредната „истина”, поредните думи. Когато свикнем с лицемерието, не можем да разпознаем искреността, дори да е пред нас. Позволявам си да кажа, че ставаме такива не заради лицемерието, което е навсякъде наистина, а заради нас, които също сме станали част от театъра.

На Пилат, това, че не e вярвал в истината обаче не му е пречело да убива невинни хора, не му е попречило да вдига данъците. Не, той просто е  станал част от театъра и нещо повече, решил е  да спечели нещо от всичко това. За него това е било начина живота, примирен с цинизма  и неговата циничност вече  даваше плод-разруха, безразличие, лицемерие.

Разруха, защото за да задържиш позиция трябва да си готов  на всичко-да убиеш, да откраднеш...Безразличие, защото няма истина, има само личен интерес. Човек става безразличен към другия, към ситуации, животи, дори към собствените си ценности за живота. Лицемерие, защото се правиш на невинен,”измиваш си ръцете” от проблема, когато не отсъждаш според принципи и съвест/сърце/, а според циничната си философия-„това е света, аз не съм от никой, чист съм, не взимам страна...”

"Не се моля да ги вземеш от света,..."

"Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия."Това е част от молитвата на Исус като ходатайство към Отец за своите ученици.

Няма как да се изолираме от света и да сме богоугодни. Нашето място е в света. Нещо повече, Исус продължава молитвата си -"Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;". Нашата мисия не е лека, не е да основем поредната секта в гората, не е да се изолираме в природосъобразен начин на живот, не е да основем общност, достатъчно изолирана, че да може да спазва законите на Библията. Ние не ставаме святи когато бягаме от света, когато изглеждаме странно и повтаряме заучени библейски фрази или пък се отделим надалеч в аскетичен живот на молитва и пост. Не!

 "Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина." Това, което ни освещава и ни прави святи е истината- Словото, думите на Бог са истината, която има достатъчно заряд да ни държи вътрешно стабилни, разумни и естествени в света.

Ако нашето място е в света, къде там, е нашето място?
" И когато Исус седеше на трапезата в къщата му/ на Леви,/, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него." На трапеза не само с ученици, но и с бандити, мошеници, проститутки, всякакви грешници, те бяха мнозинството от хората и Той стоеше с тях, ядеше с тях, говореше с тях.

" .. Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние)." Незнам, лично аз се чувствам на място там където са хората, там където е болката, греха, наранените чувства. Където са обърканите, арогантните, знаещите или глупаците,спорещите...там явно е моята "таргет група". Но! Но не съм там като Учителят, а като човек, който ги разбира, който в много от случаите също е слаб и чувства болка/съветник или ментор е нещо, което се извоюва с време, да не забравяме,че те-грешниците имаха желание да общуват с Исус, а не Той  да ходи и да ги съветва, как да живеят, те искаха да са част от близките Му/. Ако това е и  твоята "таргет група", добре дошъл :) .

Новият мях-нов начин на мислене

"2:15 И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.

2:16 Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?

2:17 А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).

2:18 А Иоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Иоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?

2:19 А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? До тогава, до когато младоженецът е с тях, не могат да постят.

2:20 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, през ония дни, ще постят.

2:21 Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.

2:22 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.

2:23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.

2:24 И фарисеите Му рекоха: Виж! защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

2:25 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и мъжете, които бяха с него?"

Тези стихове от Марко 2 глава олицетворяват много добре разликата в начина на мислене на Исус и другите духовни хора. Фарисеите се възпротивиха, че яде и пие с грешници, Йоановите ученици се чудеха защо когато е време за пост и всички сериозни духовни личности постят, неговите ученици не постят. В следващия стих авторът за да затвърди сериозната разлика в начина на мислене и начина на живот между Исус и другите духовници вкарва случката в която в събота учениците Му ядат класове, което е тотално неприемливо според закона.

Исус много точно обяснява за какво става въпрос- "И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове." Става въпрос за начина на мислене! Новият мях е различен начин на мислене. Няма как човек да действа креативно и различно, ако не промени начина си на мислене. Няма как Бог да даде благоволението си/ виното е преобраз на благословение и благоволение/ върху нас, да "отвори врати" за нови начала в живота ни, ако не станем нов мях, тоест не променим начина си на мислене. 

Ако Той налее новото вино в стария мях, тоест даде благоволението си  за новите начала в живота ни, а ние не сме променили начина на мислене, ако е наложително и структурно, ние ще действаме по стария "образец", който е в нас и може да пропилеем напразно добрите възможности, които Бог открива за нас и чрез които Той иска да извърши Неговата воля. 

Мисля че Исус иска да предизвика нашите концепции и начин на мислене за да може да ни даде ново разбиране за различни сфери от живота, а защо не и различна перспектива и в цялостната картина. 

Когато се отворят нови възможности ние "знаем" как трябва да действаме, защото това е начин на мислене, който възпроизвежда действие. Там е проблема! Бог не иска да действаме по начина, който знаем. Затова трябва да преминем през период на ново разбиране, да погледнем през различна призма това което ни предстои да извършим или това в което вървим. Времето не е само да се молим за отворени врати, но и за разбиране и мъдрост.

"Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване,

за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога;"

В света на Един личен, но и глобален Бог

Може би едно от най-страхотните преживявания, което имаме като вярващи е когато разберем, че Бог е заинтересуван лично от нас. Всемогъщият комуникира с нас, показва лично към теб любовта си, дава ти слово, окуражава те, помага и се грижи за теб като баща. Можем да напишем купища книги за това. Земята не може да побере свидетелствата за проявената Божия грижа и любов лично към всеки един от нас. Това е и за което толкова много го обичаме-Неговото лично отношение. В свят на състезание, болка, удари под кръста, страдание, раздяли, надали имаме нужда от нещо по-истинско и докосващо.

За да разберем обаче света по-добре, нашето разбиране за това кой е Бог не може да остане само на това личностно ниво-аз и Той. Да,  казахме, че то е ключово, от него започва всичко истинско. Няма как без да сме го преживели лично, да сме усетили Неговата изцелителна любов да заживеем стойностен живот. Но идва момент когато виждаме, че света е повече от мен и моите взаимоотношения, та били те и с Бог. Въпросите стават толкова много, че или трябва да ги приглушим, като си останем в старото и познатото, или решаваме да търсим отговори.

Понякога нещата въпреки всичко, което правим, въпреки, че усещаме любовта Му и приемането Му се усложняват. Ако решим да изправим глава, ще видим един сложен свят. Повечето динамики в него може и да не са ни ясни. Ако се отърсим от  това в което се вкопчваме за да не "потънем" във водата от въпроси, които напират, може би ще почувстваме страх- като, че потъваме, но, ако се осмелим да си зададем въпроси, ако приемем, че не разбираме всичко и това е нормално, че света е по-голям от нас и че Бог е повече от нашето знание, което имаме до сега, ще се окажем готови за растеж, готови да почерпим мъдрост и разбиране за живота.

Това е първата крачка към нашето образоване, да се осмелим да видим непознатото, да предизвикаме себе си и Бог да ни разшири. Какво по ценно от това да разбереш повече за себе си, живота и света. Несигурността и страхът от непознатото, от отговори, които могат да не съвпаднат с нашите идеи са големи, НО можем да ги използваме и да предизвикаме растеж и зрялост. :)

Защо сме във Варна

За мен делото във Варна е мечта и предизвикателство. Копнея да видя как от нищото се случва нещо красиво. Не само да видя, а и да съм част от случващото се.

 Когато не го правиш само "защото трябва", просто по план график на църквата да отваря нови клонове, а е нещо родено от лично търсене, споделяне на мечти между хора, провокирано от думи на Бог, си заслужава работата. 

Разбира се, тази крачка е вид предприемачество. Предприемаш определени действия с вярата, че ще доведат до добър резултат. Да посадиш църква е предприемачество. Дори бих казал има нужда от повече кураж, понеже в началото( а то не е месец, два) няма видим плод. Работата е изцяло на вяра, с фокус върху картината, която Бог дава в сърцето, но и върху детайлите и малките неща. Може да ви звучи като клише, но наистина всичко започва във духа, ражда се в молитва,  носи се с вяра и се воюва за него. 

Не обичам копирането и знам, че църквата тук ще е различна, пълна с творчески дух и свобода. Място където се зареждаш с вдъхновение за живота с Бог. Едно истинско семейство, пълно с искреност. Младите хора ще разберат силата на творчеството и предприемчивостта. Всеки ще може да почуства грижата и любовта на Исус. Няма да е място на пропаганда, а място за личностно израстване в ходенето с Бог. Едно цяло, но съставено от толкова различни животи и мечти. 

Името е ангажиращо "Прелом" Варна. То носи семето на пробив, благодат и непримиримост. Прелом е емблематично. Предизвиква в различни хора, различно чувство, но не може да се подмине просто така , понеже Бог е сложил влияние върху него. За мен е емблема на различното, пионерското и пробивното. Така че напред. :) 

Постигане на цели, не просто прокламация

Никое откровение,  разбиране или "изливане на Духа" както в различни сфери, така и за Божието Царство и Църквата не компенсира отговорността и желанието да търсим Бог за времето и сезона в които се намираме лично и семейно, а в последствие и в локален и обществен план.

Понеже сме склонни да вървим в това, което сме приели като голямо откровение, преживяване и в нещата в които Бог ни е "докоснал", имаме нужда от това интензивно и фокусирано да търсим и размишляваме за времето и сезона в които живеем. Неразбирането им, донася много хаос, фалшиви очаквания от Бог, хората и живота.

Целите на Бог за нас идват от отрязъка от време  в което живеем, а откровенията допълват това. Много често големите откровения са дадени като основа и трябва да бъдат предавани в поколенията, а не да видим изпълнението им в наши дни или дори в следващото поколение. Не трябва и да "седим" просто в тях и само да ги прокламираме, а да живеем собствения си живот според времето и сезона, и според мярката на благодат, която имаме.

Авраам имаше откровението за велик народ, който притежава земята, за това че е издигнат от Бог като отец благославящ всички нации. Но изживя неговия си живот, според времето в което се намираше. Не взе наличните 300 бойци и децата за да започне завземането на земята. Не се нахъсваше според пророчеството, което беше получил, а направи най-важното- предаде вярата,  откровението и пророчеството на сина си. Погрижи се за продължението на рода, като помогна на Исак да вземе правилната жена. Не му каза, че той ще завземе земята, тоест не го насърчи фалшиво за да вземе върху себе си товар, който не може да носи. Каза му да предаде вярата, откровението и пророчеството на синовете си. Да продължи рода си и да стане отец на вяра. Това е демонстрация на силата на предаването, естественото/може и в духовен смисъл/ умножаване и божието действие в поколенията до постигане на Неговите цели.

Смирение и благодат

"Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. 27Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; 28още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, 29за да не се похвали ни една твар пред Бога. 30А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; 31тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"."

Любими стихове! Тотално отхвърлят мита на фалшивото смирение, който ни казва, че трябва да сме мижитурки, малки депресирани същества, обути в стари обуща, пуснали мръсни бради и свити да си живеем в ъгъла.

Ако някой е приел Бог и е бил глупак, слаб и неразумен/примерно като мен/ има големия шанс да промени това, не един ден, там някъде...а сега. Това е разликата между фалшивото смирение и реалния живот с Бог. Това е и разликата между движенията, които карат хората да се чувстват "добре", дори и в мизерията си, като им дават някаква надежда за някакъв друг живот, където всичко ще бъде добре, и вярата, че сега, трудно, бавно, но сигурно можеш да видиш промяна в себе си, да приемеш благодат, да положиш усилия, да се надяваш и вярваш за своя живот. Едните произвеждат слаби и незаинтересовани хора, другите силни, разумни и мъдри хора,облечени в смирение.

 Бог на смирените дава благодат, тоест, смирението те издига, вразумява, дава ти мъдрост и сила. Така Бог от глупавите, слабите и презряните неща, прави нещо добро, не само добро, а превъзходно! 

ЗЕМЯ

Няма нещо такова като силни клубове по интереси, истинската сила е в идеологическите обединения, а най-голямата сила е във връзката със земята. В самата земя се съдържа настоящето и бъдещето. Тя е нашата прехрана. Най-стратегическите и силни обединения са свързани със земята.

 Не говоря за някакво фалшиво национално обединение, напротив обединение на не големи групи, поради настоящето и бъдещето, което е свързано със земята, която населяват.

Мисля си, че и най-силни ще бъдат църквите свързани със земята в която оперират. Все пак част от нас е земя, ние сме създадени от земята.Тази връзка е толкова дълбока, че като духовни хора ние можем да се свържем със земята не само поради настоящето и бъдещето, но и за вечността. Такъв завет от род в род, наистина би предизвикал сериозни последици. Защо не и в края да прогласи-"Това е нашата земя, ела"

За "големите глави", учените машини и роботизирани идиоти

Днес просто да застанеш зад някаква морална идея не е достатъчно, пък и може да си отново от неправилната страна...Понеже "моралът" е само поза или претекст за дадени действия...

Гледаме добрите руси, които мразят гейовете и проститутките, рестриктивни срещу "напастта", там всичко е уж про-християнско...такова умиление, направо да имигрираш.

Ако това е "Моралът"- не, благодаря-плюя върху него!

Има едно основно нещо за хората , което ме вълнува-  отношението към човека. Като казвам отношение, имам предвид дали мислиш,че човек "се нуждае" от специфични закони, рестрикции, наказания от по-умен и висш социалистически интелект или твоето отношение към него, съответства на неговото отношение спрямо другите хора...Както се отнасяш към ближния, така ще се отнасяш и към далечния.

Понеже ми писна от префърцунен морал, от хора с Наполеонов или Месиански комплекс, мислещи се за моралната норма, от разбирачи на Словото, умеещи да тълкуват всичко, но не и да вникнат в същността и да коригират, ако трябва себе си.

Всеки човек изправил се като морален стожер в света е обречен на провал! Понеже в същността си, самия той е провал-някъде там...

Сега като християнин- не вярвам, че човек  може да е изцяло морален, още по-малко без помощта на Святия Дух. Святият Дух е този, който ни дава сила да се съпротивим на плътта, греха и дявола-не твоята начетеност и помпозност.или моралност. Дори въпреки Него, понякога сме безпомощни и търсим милостта на Бог, чрез Исус."Правилните" християни са най- безинтересни, уязвими и неразбиращи сезоните и времената.

Толкова е лесно да загубиш чувствителност, когато не си воден от голямата картина на поколенията и другите хора, а от стенния пейзаж в спалнята :)...

Другото го оставям на "големите глави", учените машини и роботизираните идиоти...

РАЗЛИКИ

Разликата между лидери и хора тип "Авраам" и тип "Лот":

-Лотовците искат да променят системата
-Авраамовците задават въпроси и слушат отговори.

-Лотовци искат най-доброто, най-голямото, сега.
-Авраамовците, чакат малкото обещание.

-Лотовците са даровити, менажиращи добре и нахъсани да управляват и променят.
-Авраамовците просто имат голямата картина и също толкова голяма вяра.

-Лотовците искат промяна сега, чрез тях.
-Авраамовците, пазят истинската победа за поколенията си, тогава, когато би била наистина ПОБЕДА.

-Лотовците, много често са в центъра на събитията и са "при портите" на градовете.
-Авраамовците са около големите, намесват се в събитията когато е необходимо. Най-вече заради честта и поради голямото си сърце. Основните събития и въвлечеността им в тях, не променят целите им, видението и вярата.

-Лотовците, работят за успеха.
-Авраамовците живеят живота си с вяра.

-Лотовците, вярват, че са призвани да променят системата като са част от управлението.
-Авраамовците, живеят извън системата и всичко, което оставят е тотално ИЗВЪН системата.

-Лотовците, забравят /поради голямото си желание да промЕнят/ поколението след тях, вглъбени в оцеляването и опазването на морала и работещи за това.
-Авраамовците, живеят за поколенията. Живеят за да предадат голямата картина. Грижат се за децата си и не само за тях, но и за следващите поколенията след тях. Защото знаят и разбират, че са началото, част от картината. Оставили са големите лични амбиции и са ги заменили с още по-голямо-ОБЕЩАНИЕ!