Днес просто да застанеш зад някаква морална идея не е достатъчно, пък и може да си отново от неправилната страна...Понеже "моралът" е само поза или претекст за дадени действия...
Гледаме добрите руси, които мразят гейовете и проститутките, рестриктивни срещу "напастта", там всичко е уж про-християнско...такова умиление, направо да имигрираш.
Ако това е "Моралът"- не, благодаря-плюя върху него!
Има едно основно нещо за хората , което ме вълнува- отношението към човека. Като казвам отношение, имам предвид дали мислиш,че човек "се нуждае" от специфични закони, рестрикции, наказания от по-умен и висш социалистически интелект или твоето отношение към него, съответства на неговото отношение спрямо другите хора...Както се отнасяш към ближния, така ще се отнасяш и към далечния.
Понеже ми писна от префърцунен морал, от хора с Наполеонов или Месиански комплекс, мислещи се за моралната норма, от разбирачи на Словото, умеещи да тълкуват всичко, но не и да вникнат в същността и да коригират, ако трябва себе си.
Всеки човек изправил се като морален стожер в света е обречен на провал! Понеже в същността си, самия той е провал-някъде там...
Сега като християнин- не вярвам, че човек може да е изцяло морален, още по-малко без помощта на Святия Дух. Святият Дух е този, който ни дава сила да се съпротивим на плътта, греха и дявола-не твоята начетеност и помпозност.или моралност. Дори въпреки Него, понякога сме безпомощни и търсим милостта на Бог, чрез Исус."Правилните" християни са най- безинтересни, уязвими и неразбиращи сезоните и времената.
Толкова е лесно да загубиш чувствителност, когато не си воден от голямата картина на поколенията и другите хора, а от стенния пейзаж в спалнята :)...
Другото го оставям на "големите глави", учените машини и роботизираните идиоти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар