"Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. 27Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; 28още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, 29за да не се похвали ни една твар пред Бога. 30А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; 31тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"."
Любими стихове! Тотално отхвърлят мита на фалшивото смирение, който ни казва, че трябва да сме мижитурки, малки депресирани същества, обути в стари обуща, пуснали мръсни бради и свити да си живеем в ъгъла.
Ако някой е приел Бог и е бил глупак, слаб и неразумен/примерно като мен/ има големия шанс да промени това, не един ден, там някъде...а сега. Това е разликата между фалшивото смирение и реалния живот с Бог. Това е и разликата между движенията, които карат хората да се чувстват "добре", дори и в мизерията си, като им дават някаква надежда за някакъв друг живот, където всичко ще бъде добре, и вярата, че сега, трудно, бавно, но сигурно можеш да видиш промяна в себе си, да приемеш благодат, да положиш усилия, да се надяваш и вярваш за своя живот. Едните произвеждат слаби и незаинтересовани хора, другите силни, разумни и мъдри хора,облечени в смирение.
Бог на смирените дава благодат, тоест, смирението те издига, вразумява, дава ти мъдрост и сила. Така Бог от глупавите, слабите и презряните неща, прави нещо добро, не само добро, а превъзходно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар