Никое откровение, разбиране или "изливане на Духа" както в различни сфери, така и за Божието Царство и Църквата не компенсира отговорността и желанието да търсим Бог за времето и сезона в които се намираме лично и семейно, а в последствие и в локален и обществен план.
Понеже сме склонни да вървим в това, което сме приели като голямо откровение, преживяване и в нещата в които Бог ни е "докоснал", имаме нужда от това интензивно и фокусирано да търсим и размишляваме за времето и сезона в които живеем. Неразбирането им, донася много хаос, фалшиви очаквания от Бог, хората и живота.
Целите на Бог за нас идват от отрязъка от време в което живеем, а откровенията допълват това. Много често големите откровения са дадени като основа и трябва да бъдат предавани в поколенията, а не да видим изпълнението им в наши дни или дори в следващото поколение. Не трябва и да "седим" просто в тях и само да ги прокламираме, а да живеем собствения си живот според времето и сезона, и според мярката на благодат, която имаме.
Авраам имаше откровението за велик народ, който притежава земята, за това че е издигнат от Бог като отец благославящ всички нации. Но изживя неговия си живот, според времето в което се намираше. Не взе наличните 300 бойци и децата за да започне завземането на земята. Не се нахъсваше според пророчеството, което беше получил, а направи най-важното- предаде вярата, откровението и пророчеството на сина си. Погрижи се за продължението на рода, като помогна на Исак да вземе правилната жена. Не му каза, че той ще завземе земята, тоест не го насърчи фалшиво за да вземе върху себе си товар, който не може да носи. Каза му да предаде вярата, откровението и пророчеството на синовете си. Да продължи рода си и да стане отец на вяра. Това е демонстрация на силата на предаването, естественото/може и в духовен смисъл/ умножаване и божието действие в поколенията до постигане на Неговите цели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар