Не мога да кажа, че съм оптимист за бъдещето на страната ни, не. Страна без голям практичен опит в свободата, в която всичко хубаво и добро бързо се обезсмисля и опорочава, страна където оцеляването е първичен инстинкт и страха не от робството и тоталитаримза, а от СВОБОДАТА е по- силен, страна в която алтернатива на олигархията е тоталитаризъм, а бляна на голяма част от гражданите е голямата държава грижеща се за всеки и всичко. Става още по- сиво и депресиращо като погледнем Европа, която също е тръгнала в посока Държавен корпоративизъм с капиталистически привкус.
Някой ще кажат защо си толкова черноглед, защо не прокламираш доброто в нацията ни, в Европа? Не вярваш ли, че Бог може за един ден да промени всичко това? - Не, невярвам/ на втория въпрос/ А, защо не прокламирам малкото добро, а се фокусирам върху голямото зло, защото трябва да сме реалистични, защото трябва да знаем къде живеем, а не да се заблуждаваме / оптимистично/, защото вярвам, че е крайно време да дойде разделение и да се започне нещо начисто тук, защото е добре да се говори срещу лошото не с цинизъм, както мнозина правят, а със сърце което вярва в доброто и справедливото.
В цялата тази бъркотия, посред икономическа, политическа и морална криза ние трябва да намерим себе си, трябва да се намери група хора, които да загърбят оцеляването, да се поизпотят докато се роди нещо истинско в сърцата им, да преминат през болката на реална промяна, тоест приемането/ не само изповядването/ на ценности и стойности, да пренебрегнат /понякога/ собствена кариера за сметка на по- голяма кауза - изграждането на семейство в контекст на род, тоест начало на род - вярващ и изповядващ принципите на свобода, предприемчивост, индивидуалност, сплотеност, любов и взаимопомощ, невярващ, че държавата е панацея за всичко гнило, вярващ, че заповедите които Бог даде не са просто заповеди, а вече са ценности и крайъгълен камък на този нов род. Други готови на компромиси/ лични и материални, ако трябва/ за това да приобщят граждани, да се позиционират така, че да изграждат общности вярващи в казаните по- горе неща, общности развълнувани за свободата, за правото да предприемеш и успееш, да се провалиш и отново да опиташ, развълнувани за справедливост!
Мисля си, че това е нашето основно призвание. Докато разрушаваме, изкореняваме и градим личния си живот, да започнем на чисто, да сме родоначалници на нови родове вкоренени и основани в надеждата и вярата, в принципите на свободата и моралните ценности. Ако не успеем, губим, не само ние, но и децата ни и страната в която живеем.
Последно, не вярвам в някакво харизматично чудо, не вярвам, че ново "измерение" на Духа ще оправи нещата, не вярвам, че правенето на прозелити/ тоест ученици, но без да имат основата за живот на тази земя, без да мислят за поколенията, без разбирането за свобода и съпричастност с обществото, само повтарящи думи и стихове, като мантра/ ще ни издигне на високо, не...Не е това!
Колкото и чудно да е, ние сме поколение имащо семето и ако решим да го засеем, добре ще направим...Нещо като Авраам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар