Търсят се!

October 22, 2012

   Такава нужда има от "Петровци", говоря за апостол Петър. Креативни, смели, различни, търсещи, слушащи.
"10:9 А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.
10:10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,
10:11 и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.
10:12 В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.
10:13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.
10:14 А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.
10:15 И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
10:16 И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.
10:17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата."

................................................................
"
11:1 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.
11:2 И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:
11:3 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.
11:4 А Петър захвана, та им изложи наред станалото, като каза:.."

Каква смелост и креативност, да влезнеш в къща на езичник, да проповядваш и да се спасят и приемат Святия Дух. Да вървиш отвъд лимитите на религиозните забрани и закони. Да чуеш от Бог и да приемеш да извършиш не "приятно" дело, а апостолско, нещо отвъд разбирането, различно, креативно. Нещо, което останови едно ново бъдеще за всички нас. Колко голяма нужда има от такива хора сега!

Размишления и изводи

October 10, 2012

Реших да седна и напиша тези редове. За мен те не са просто "упражнение в писане", а нещо над което размишлявам и водя не само външно някакви спорове и същевременно застъпвам тези, нещо над което водя и вътрешни борби, защото истинска позиция не се гради само от опитност, но и от вътрешно противопоставяне на различните гледни точки.Тоест, ако не си поставил под съмнението личното си мнение и опитността която седи зад него, ти не си добре аргументиран дори пред себе си.
Естествено става въпрос за ДС агентите в Българския евангелизъм, за продължаващия дебат и същевременно в повечето случаи излизане от основната тема и влизане в критикарство и "говорене".
Лично аз, се чувствам омерзен. Двойно омерзен. Един път от това, което са правили пасторите-агенти, през годините на тоталитаризъм и втори път от хора, които са решили да бъдат съдници не на делата на дадени хора и групи, а поради външност, титли, грешки и "некомпетентно говорене". Хора с "големи глави", но малки сърца. Да, те са били...
Хора които говорят що е то християнство, но забравили за простите плодове на християнския живот. Хора които може би от години не са помогнали на обикновен човек в нужда/ не християнин/, които са забравили, че големите за Бог са някъде по улиците. Мизерници, просяци, психично болни, алкохолици, наркомани, които си нямат представа дори от тяхната възвишеност и огромен интелект. Това го споменавам, защото не вярвам, че човек, който се има за "нещо" в Църквата и не живее тази истинска част от християнския живот има право да отсъжда по толкова важен въпрос.
Това е моето лично мнение, колкото и групата водена от Вениамин Пеев и Виктор Костов да искат да изкарат, че такива като мен са лумпени и като коне с капаци защитават "своя идол".  Хвърлящи кофи с помия върху хора които/ в повечето случаи/ не познават добре. Даващи определения и слагащи в кюпа всеки който "не разбира" тяхната изтънченост и усет. Определящи живота и Църквата според техния "вид" теология, винаги прави според "легитимните" им титли и от тях произтичащите "правилни доводи".
Та личното ми мнение е/ колкото и нищожно да е в очите на "влиятелните"/, че се представителна извадка на "нашенските фарисеи", че са хора далеч от проблемите на обществото и търсят своите интереси. Може би толкова объркани в теологията си, че не разграничават себе си от божието дело, забравили да подлагат на сериозна критика себе си и собственото си мнение.
Също така говоря като човек, който до някаква степен/ минал и продължаващ да минава през грешки и провали/ за само 12 годишния ми живот като вярващ/ но поне 12 г. на реално християнство и живот/ водя хора/ макар и малък на брой/, които ми се доверяват, които вече имат плодовете на вярата в личния живот, които знаят какви са били и какви са сега. Вярващи които не презират малките неща, а помагат на отчаяните и са решили да започнат нещо малко, но истинско в живота си. Също така говоря и като човек който  знае от къде е дошъл, тоест от дрогата и психичните проблеми, от тоталната асоциалност и пълната мизерия в мисли , чувства и дори телесна и знаещ какъв е сега или поне към какво се стреми и на чие слово се дължи това преобразяване/ естествено след основната фигура в живота ми Исус/ Говоря и като съпруг / моята съпруга Алиса, също бивша наркоманка от 12 годишна възраст/ и баща на четири деца. С какво право фарисеите на днешния ден, могат да ме наричат идолопоклонник, незначителен, по маловажен от... .Всъщност да,  те имат свободното право да го правят, но по този начин те доказват кваса с който са заквасени.
На края, но не и по важност е това, че групата "на знаещите"  е НЕлегитимно като документи, но абсолютно легитимно за мислещите и търсещи истината хора - "защитен механизъм" за пасторите- агенти.  Тоест всички агенти мълчат след изявата им в студиото на Благовест Белев и опита им да се оневинят. Тяхната работа беше до там. В края на предаването Тони Еленков/ перефразирам/ показа истинския проблем, който според него бил "хората които искат да обезглавят българския евангелизъм", не агентите, а техните некомпетентни и фалшиви изобличители. Ето и продължението на историята, агентите млъкват, а техните/ разбиращи или не вече няма значение/ защитници продължават битката, като основното е, че вече се знае как да се продължи...с оклеветяването и компрометирането на "надигащите се нелегитимни субекти". Искат или не, групата " на знаещите" е страна, не трета, както искат те, а част от едната и тя е страната на агентите.

Преоткриване

August 31, 2012

   Не мога да спра да мисля за времето в което се намираме, за поколението ни, за фокуса, за това как да продължим, каква е целта, мисията ни...Все вълнуващи въпроси за мен, може би защото знам, че аз съм част от Божия план за страната ни/ както и всеки друг/, че Бог има цел за нашето поколение, има план за нацията ни.
   Не мога да кажа, че съм оптимист за бъдещето на страната ни, не. Страна без голям практичен опит в свободата, в която всичко хубаво и добро бързо се обезсмисля и опорочава, страна където оцеляването е първичен инстинкт и страха не от робството и тоталитаримза, а от СВОБОДАТА е по- силен, страна в която алтернатива на олигархията е тоталитаризъм, а бляна на голяма част от гражданите е голямата държава грижеща се за всеки и всичко.  Става още по- сиво и депресиращо като погледнем Европа, която също е тръгнала в посока Държавен корпоративизъм с капиталистически привкус.
   Някой ще кажат защо си толкова черноглед, защо не прокламираш доброто в нацията ни, в Европа? Не вярваш ли, че Бог може за един ден да промени всичко това? - Не, невярвам/ на втория въпрос/ А, защо не прокламирам малкото добро, а се фокусирам върху голямото зло, защото трябва да сме реалистични, защото трябва да знаем къде живеем, а не да се заблуждаваме / оптимистично/, защото вярвам, че е крайно време да дойде разделение и да се започне нещо начисто тук, защото е добре да се говори срещу лошото не с цинизъм, както мнозина правят, а със сърце което вярва в доброто и справедливото.
   В цялата тази бъркотия, посред икономическа, политическа и морална криза ние трябва да намерим себе си, трябва да се намери група хора, които да загърбят оцеляването, да се поизпотят докато се роди нещо истинско в сърцата им, да преминат през болката на реална промяна, тоест приемането/ не само изповядването/ на ценности и стойности, да пренебрегнат /понякога/ собствена кариера за сметка на по- голяма кауза - изграждането на семейство в контекст на род, тоест начало на род - вярващ и изповядващ принципите на свобода, предприемчивост, индивидуалност, сплотеност, любов и взаимопомощ, невярващ, че държавата е панацея за всичко гнило, вярващ, че заповедите които Бог даде не са просто заповеди, а вече са ценности и крайъгълен камък на този нов род. Други готови на компромиси/ лични и материални, ако трябва/ за това да приобщят граждани, да се позиционират така, че да изграждат общности вярващи в казаните по- горе неща, общности развълнувани за свободата, за правото да предприемеш и успееш, да се провалиш и отново да опиташ, развълнувани за справедливост!
   Мисля си, че това е нашето основно призвание. Докато разрушаваме, изкореняваме и градим личния си живот, да започнем на чисто, да сме родоначалници на нови родове вкоренени и основани в надеждата и вярата, в принципите на свободата и моралните ценности. Ако не успеем, губим, не само ние, но и децата ни и страната в която живеем.  
   Последно, не вярвам в някакво харизматично чудо, не вярвам, че ново "измерение" на Духа ще оправи нещата, не вярвам, че правенето на прозелити/ тоест ученици, но без да имат основата за живот на тази земя, без да мислят за поколенията, без разбирането за свобода и съпричастност с обществото, само повтарящи думи и стихове, като мантра/ ще ни издигне на високо, не...Не е това!
   Колкото и чудно да е, ние сме поколение имащо семето и ако решим да го засеем, добре ще направим...Нещо като Авраам.

Ние и....Бог

August 23, 2012

   Много интересно, когато споменем Бог и Неговите действия пред нас изниква една съвършена картина, всичко е толкова прецизно, до всяка подробност. Казваме "Е, Бог е решил точно така да стане"," Божа работа", "стига Бог да е решил, ще стане" и други подобни изрази, които недвусмислено показват величието, господството и силата на Бог. Следователно за нас вярващите решенията и волята на Бог са много важни, ние ги търсим и искаме. Да, това е правилния избор, единствения начин един искрен християнин да се чувства удовлетворен е да следва волята на Бог за живота си, да бъде воден от Бог в решенията си.
   Много е важно да се изясни какво се предполага да седи зад израза "волята на Бог за моя живот", не от наша страна, а от библейска, от страна на словото. Ако решим да обобщим, да оставим детайлите/ не, че не са важни/, да видим основата която седи зад думите "волята на Бог" ще видим нещо много интересно. Там седят цели и намерения, постигането на които, ще доведе до желан за Него резултат, който времево, също така според специфичните способности/ работни и дадени като дар и талант/ на индивида и желанието да се следва Неговата воля в живота съвпада с всеки един от нас. Тоест неговата воля много често е свързана с Неговите намерения, с това как Той вижда не просто "Моя живот", а голямата картина и как Неговите крайни цели, ще се напаснат, с по- кратковременните, а те с тези за нашето поколение и така на долу. За това е глупаво да търсим Бог просто за нас, без да сме съпоставили нашия живот с Неговите цели за нашето поколение. Бог е Бог на ред, целите Му са свързани, те не са хаотични изблици на желание. Извода е, че винаги Неговата воля за живота ни е свързана с неговите цели за поколението, което представляваме, също така и страната в която живеем. Неговата воля, не е нещо странно, харизматично или свързано с някакво велико чудо, което ще приобщи всички към вярата, а е възможността на Бог да продължи да господства и управлява в дадена територия през следващите поколения. Тоест след като волята Му е извършена чрез нас, Той има картбланш да продължи да влияе за напред.
   Волята Му или целите Му винаги са облечени с вдъхновение, копнеж и страст- по този начин и ние ги улавяме, защото те са вдъхновяващи, красиви, невъзможни/ понякога в нашите очи/.
   В началото започнах обаче с една илюстрация за Неговите действия през нашия  поглед.Съвършени, непроменими, действия продиктувани от решенията Му, които щом са решенията на Бог, то те вече са се случили. Грешно! След като е преценил, че точно това намерение е правилното за дадено поколение, пресметнал е, че това е най- добрата възможност за страната и поколението да се продължи Неговото влияние и за напред, това става неговата воля за това поколение и Той започва да я прокарва като вдъхновява всред хората. Дали обаче Неговите действия са просто безпроблемни и просто щом е пожелал и всичко се сбъдва? Не! Той търси "отворени врати", търси пролуки и възможности за осъществяването им, но в никакъв случай не е всичко съвършено, безпроблемно и "по мед и масло"...все пак сме намесени ние, хората, нашите  решения и действия.