Размисли

Днес в бг християнството е все по-популярно да се търси пророческото и пророците.

Някои от нас, които са (били) част от прогресивни харизматични църкви сме слушали страшно много проповеди и поучения, също сме чели много книги, ходили сме на семинари  по тази тема. Всичко това е донесло доста добра основа и разбиране за пророческото. Като зрели хора не бива да изхвърляме бебето с мръсната вода и трябва да признаем, че личности са донесли до нас доста сериозно откровение за пророческото измерение.

Разбирането и поученията за пророческото, които имаме в някои отношения са доста изчерпателни, дори и детайлни. Има и много личности практикуващи тези откровения.

Тенденцията за търсене и интерес към пророческото и днес е явна и най-вероятно не е за пренебрегване. Като изключим мистиката и свръх харизматичността, какво би трябвало да означава това?

Пророческото помазание според мен първо би трябвало да е основано на цялостна библейска концепция за света, живота и вярата. Без тази основа то няма как да бъде проницателно и същевременно да донесе трайно разбиране за времената и сезоните. Библейската основа не е някаква мистика, харизма или пък духовна сила и дар. Тя е цялостен библейски мироглед започващ от индивидуалните действия(свързани, идващи и задвижвани отново чрез Светия Дух) съпътстващи завета ни с Бог като покаяние, вяра в Бог, отношение между вярващите и тн., но не и приключваща до там. До състоянието на индивидуална основа наистина имаме добро разбиране за живота с Бог, имаме и адекватно пророческо послание и измерение.

Дали интереса не  е продиктуван от духовна похот(и от едната и от другата страна, тоест пророци, които целят да бъдат издигнати от една страна, от друга  приемащите -целящи единствено да им бъде послужено и тези, чиято цел е да”да бъдат разпознати”)? Има ли истинско духовно търсене и усещане за нужда от надграждане на разбирането ни до сега? Може би не изцяло осъзнато  търсене в нас? - Най-вероятно е компилация от всичко.

Как може да дойде надграждане? -Както казах чрез изграждане на цялостна библейска концепция за живота, света и вярата. Какво следва след прилагането за основа на индивидуалните принципи, за които споменах като покаяние, вяра в Бог, взаимоотношения между светиите и тн.? След като сме положили тази индивидуална основа в живота си, би трябвало да приемем цялостен библейски възглед. Той е част от основата и ни дава по-голяма яснота, и разбиране за живота, света и Бог не само като индивидуален Бог, но и като Създател, Творец и идеолог на Своето творение. Дори твърдя, че автентичното библейско разбиране на идеята, която седи зад творението в частност земята, човека и всичко живо, би добавило още зрялост и свобода в индивидуален план. Така бихме се чувствали по-завършени и по-цялостни. 

Ако този цялостен възглед спада към основата в нашият живот, тогава полагащите я би трябвало да са успели да го изградят и положат лично в живота си. След полагането на такава здрава и широка основа пророческото служение придобива още потенциал-разбиране за времената и сезоните, в които се намираме, както и за предстоящите не само в църквата, но и света. Така пророчествата няма да са само Гласът на Господ или откъслечни индивидуални, общностни(дори към Църквата) или национални думи на Бог, но ще са и свързани концептуално с делото на Бог на тази земя, с поколенията и Неговият поглед за бъдещето. Това може да се случи истински само ако е положена основата и изграден цялостен библейски възглед за живота от пророците, които  Бог е избрал да дадат посоката, в която да мислим, да се подготвим и задвижим за да не сме винаги отзад, а да имаме предварителна яснота.

Пътят на огледалото

” 18 Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум,
19 а не държи главата Христа, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога.
20 Ако сте умрели с Христа относно първоначалните учения на света, то защо, като че живеете на света, се подчинявате на постановления, като,
21 "Не похващай", "Не вкусвай", "Не пипай",
22 (които всички се развалят от употреба), по човешки заповеди и учения?
23 Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват за нищо в борбата против угаждането на тялото.

Тези стихове  винаги са ми носили спокойствие и разбиране. Не похващай", "Не вкусвай", "Не пипай"- тези неща представляват една голяма част от религията. Разчитането на силна воля е гордостта на моралистите.

Разбира се, че в младостта всеки преминава през забраните. И това е ОК. Като християни също минаваме доброволно и с желание през периода, в който правим опити да сме покорни на Словото. Да не правим дадени неща, да бъдем силни и да се противопоставим на всичко, което разбираме, че е грешно. Да слушаме пастирите, които с ентусиазъм споделят Словото и какво е правилно, как да се държим, и как да се противим на плътските желания. Повечето горим от копнеж да се покорими, да успеем да не похващаме, да не пипаме и тн.

Има ли обаче живот отвъд това? Отвъд борбата с плътта? Отвъд опитите да бъдем добри и морални?
Всичко това не ни ли довежда отново до Христос? И до там... След тази борба не се ли чувстваме  безпомощно? Тоест въртящи се в кръг, и стигащи отново до Исус. ТежкО на силно волевите, които могат след този период да помислят, че всичко зависи от човека и неговото решение да прави правилните неща. Превръщат се в моралисти със сочещ пръст към слабите и неспособни хора, които не могат със собствени сили да успеят да взимат силни решения. Така започва и фарисейщината в един доста извратен вариант. Измислят се нови и още правила и забрани. Тълкува се Писанието с цел да се сложат още забрани, да се вменяват грехове и да се измислят оше принципи. Този морал и принципи стават водещи и защитавани с ентусизъм и войнственост. Както се казва да се повдигне летвата. Колкото по-високо, толкова по-силни и праведни се усещат. Разграничени от света. Така се придава и усещане за божествена избраност, чувството, че трябва да влияеш и да направиш света по-добро място, разбира се според твоето добро. Мога да пиша дълго за това, но не ми се иска. Не мисля, че има смисъл.

Добре де, какво пък друго може да има? Какво лошо в дотук написаното? Ами, аз мисля че ако това е целта на живота ни като вярващи(или по-точно основната цел) е тъжно и подтискащо. Това си е вид обреченост и предопределение. Всички силно волеви са предопределени за велики. Те обаче не виждат, че както добре взимат дадени правилни решения, така изпадат в грях поради съденето, не само, но погледа им поради това се изопачава сериозно и те губят обективната си преценка до голяма степен. Стават съдници и поставят правилата, които според тях са правилни като бог.

Другият път според мен е по-прекрасен. Пътят на безпомощността,  Смирението и благодатта. На прошката и любовта. Аз му казвам пътя на огледалото. Да можеш да се видиш обективно в огледалото. Безпристрастно. Да обичаш ближния като себе си, не защото прилича на теб, не защото има силна воля да взима някои правилни решения, а защото обичаш себе си, защото виждаш слабостта си и безпомощността си в огледалото. И той-другият не е по-различен от теб. Но е обичан. И както има милост, прошка, и разбиране за теб така и за него. Виждаш, че Бог не е просто правила, а личност разбираща и състрдаваща. Личност, която не е просто листче с правила, а висш интелект виждащ отвъд сухите правила, гледащ индивидуално всеки и всяка ситуация, защото е готов да оцени всичко не с буквата, а правилно и обективно.