Постигане на цели, не просто прокламация

Никое откровение,  разбиране или "изливане на Духа" както в различни сфери, така и за Божието Царство и Църквата не компенсира отговорността и желанието да търсим Бог за времето и сезона в които се намираме лично и семейно, а в последствие и в локален и обществен план.

Понеже сме склонни да вървим в това, което сме приели като голямо откровение, преживяване и в нещата в които Бог ни е "докоснал", имаме нужда от това интензивно и фокусирано да търсим и размишляваме за времето и сезона в които живеем. Неразбирането им, донася много хаос, фалшиви очаквания от Бог, хората и живота.

Целите на Бог за нас идват от отрязъка от време  в което живеем, а откровенията допълват това. Много често големите откровения са дадени като основа и трябва да бъдат предавани в поколенията, а не да видим изпълнението им в наши дни или дори в следващото поколение. Не трябва и да "седим" просто в тях и само да ги прокламираме, а да живеем собствения си живот според времето и сезона, и според мярката на благодат, която имаме.

Авраам имаше откровението за велик народ, който притежава земята, за това че е издигнат от Бог като отец благославящ всички нации. Но изживя неговия си живот, според времето в което се намираше. Не взе наличните 300 бойци и децата за да започне завземането на земята. Не се нахъсваше според пророчеството, което беше получил, а направи най-важното- предаде вярата,  откровението и пророчеството на сина си. Погрижи се за продължението на рода, като помогна на Исак да вземе правилната жена. Не му каза, че той ще завземе земята, тоест не го насърчи фалшиво за да вземе върху себе си товар, който не може да носи. Каза му да предаде вярата, откровението и пророчеството на синовете си. Да продължи рода си и да стане отец на вяра. Това е демонстрация на силата на предаването, естественото/може и в духовен смисъл/ умножаване и божието действие в поколенията до постигане на Неговите цели.

Смирение и благодат

"Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. 27Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; 28още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, 29за да не се похвали ни една твар пред Бога. 30А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; 31тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"."

Любими стихове! Тотално отхвърлят мита на фалшивото смирение, който ни казва, че трябва да сме мижитурки, малки депресирани същества, обути в стари обуща, пуснали мръсни бради и свити да си живеем в ъгъла.

Ако някой е приел Бог и е бил глупак, слаб и неразумен/примерно като мен/ има големия шанс да промени това, не един ден, там някъде...а сега. Това е разликата между фалшивото смирение и реалния живот с Бог. Това е и разликата между движенията, които карат хората да се чувстват "добре", дори и в мизерията си, като им дават някаква надежда за някакъв друг живот, където всичко ще бъде добре, и вярата, че сега, трудно, бавно, но сигурно можеш да видиш промяна в себе си, да приемеш благодат, да положиш усилия, да се надяваш и вярваш за своя живот. Едните произвеждат слаби и незаинтересовани хора, другите силни, разумни и мъдри хора,облечени в смирение.

 Бог на смирените дава благодат, тоест, смирението те издига, вразумява, дава ти мъдрост и сила. Така Бог от глупавите, слабите и презряните неща, прави нещо добро, не само добро, а превъзходно!