Божието Царство не е от този свят, основния му стремеж НЕ е
завладяването на светската система и доминирането в нея, като основно оръжие за
установяването му. Ако Божието Царство
не е от този свят и Бог е Богът от Светите Писания, то тогава не би трябвало да
се стреми към насилствено налагане или тоталитаризъм
Но Божието Царство е агресивно, търси победа, също така
наистина иска да доминира. Това не е ли напълно противоположно на казаното в
началото? – само в един смисъл.
Защо за Божието Царство е важна властта, управлението и
законите на една нация? Защо, ако не се стреми да я превземе, контролира и
окупира? Защо Божието Царство и респективно Царя се стреми да издига хора във
високи места на власт в политиката? Ако това не е основния начин да се превземе
земята, за какво са му политици и управници, ако не промотират и налагат
Божието Царство, като концепция за
управление на нацията? Или това е целта? ...Интересни въпроси! Знам със
сигурност, че хората на всяко едно ниво/ това включва и политици и управници/
не трябва да крият, че са християни, напротив, те трябва да споделят вярата си
и действията произтичащи от нея напълно свободно.
Според мен е много дребнаво да се мисли, че целта на Божието
Царство и Бог е да завземе управлението, чрез хора, които налагат Неговата воля
и система/ в един смисъл Божието Царство Е система/ . Някак не виждам „принципа
на насилственото налагане” като водещ и толериран от Бог/ освен завземането на
територията от Исус Навин, определена с точни граници и точно за един народ. Според
мен е много манипулативно да се четат стихове от Стария Завет специално
изговорени към Израел в контекст на друга нация, в контекст на Църквата-да,
малко по възможно/ .
Ако целта на Бог и
Неговото Царство е да доминира в политика и чрез нея в живота на хората,
каквато цел всъщност има всяка светска система, било добра или не, защото
политиката и управлението, всъщност са „точката” от която се задвижва почти
всяко друго измерение в живота на хората, то тогава Библията щеше да е
изпълнена с много повече случаи, съвети,
принципи в политиката. Тогава основната и водеща роля трябва да играят политиците, министрите,
президентите. Но ние знаем, че реда е друг, знаем, че ранговете са различни-
апостоли, пророци, учители и тн...Никъде не виждаме в евангелията и в по
слеващите книги целта на Светия Дух, а от там и на апостолите да е завземане и
установяване на Божието Царство вместо светската система. Виждаме решението на
Павел да достигне влиятелните кръгове, виждаме прицелването му в най- влиятелната личност за онова време,
както и достигането с евангелието на много управници, което в никакъв случай не
е било случайно. Но това автоматично не означава, че крайната цел на Бог Е
Неговото Царство да замени светската система. Не и по някакъв брутален начин.
Къде е разковничето? Според мен разковничето е наистина в силата на светското управление и
водените от него политики. Сила, която може да бъде използвана за много и
различни цели. Абсолютно лично мое мнение е, че голямата концентрация, която
трябва да се използва/ако изобщо трябва/ за достигане на управлението и
политиката не е крайната цел на Бог. Това всъщност е един от ключовете, промяна,
която ще легитимира/ в атмосферата и в умовете на хората/ промотирането и
движението на Божието Царство. Всъщност основната цел на светското управление е
да донесе - Справедливост, Права,
Свобода, ограничена власт, малка държава, лична отговорност. Когато тези
измерение бъдат издигнати не просто за
миг, а станат принципи и начин на живот, самите хора променят мисленето си,
тогава добрата новина би ги заинтересувала може би повече, тогава няма да има
толкова много предразсъдъци и ума интуитивно би дал шанс на свободната мисъл,
идея, концепция.
Когато Справедливостта е издигната, когато тържествува
свободата, когато държавата е на мястото си и в границите си- Божието Царство
набира сила, защото има свобода на избор. Защото където има свобода има много
грях и много благодат, следователно и много грешници, които ще успеят да видят
окаяността си и да потърсят помощ от хората на Бог, не от държавата, примерно.
Църквата извършва своето дело и има свободата да достига цели нации, но в
никакъв случай не обвързва това достигане с окупиране и сливане със светската
власт. Понеже Божието Царство и Божията Църква е доказала, че дори и гонена, забранявана от диктаторски режими пак устоява и и дори се разширява. Божието
Царство и Църква е паралелно измерение на света и всичко в него/ не само зло,
но и добро/ и като паралелна „страна”, голямата цел е да достигне хората с Добрата
Новина, чрез тях, защо не и територии и земя за Божията Слава/ не да
християнизира държави/. И един ден Неговите люде живеещи в момента на тази
земя, ще посрещнат Царя и Твореца, Бащата на всичко видимо и невидимо, ще се
поклонят тържествувайки и предавайки Трона и Властта на Управителя, за да може
всичко да бъде възстановено.
