"Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат"

"Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат" Матей 24:35

Силни думи, а!?

Много често ги употребяваме, знаем ги наизуст, прокламираме ги- супер. Супер също би било да разширим кръгозора им, или по-точно да го смалим до нас самите и до нашия живот.

Небето и земята, това е всичко, което имаме днес и сега. Необятното небе, което знаем че съществува, но е толкова огромно, че е безкрайно в нашите очи. Земята- нашата основа, стъпили сме здраво на земята, тя е нашия здрав разум- реализъм, опора, сигурност, прехрана...

С този стих, може би Исус иска освен голямата картина на сила и власт на Божието Слово да ни покаже и нещо лично. Думите към теб, думите към нас, думите към поколението, които Той ни е споделил са по-силни от всичко. По- силни от страха от оцеляване, от несигурността ни, по-силни от природните бедствия, от...реалността.

Вярата в думите, които Исус е казал в живота ни и поколението ни, би трябвало да са основа на живота ни. Да, ние вярваме в Божието Слово- принципно, но не можем да вземем някой определен стих или пасаж, просто защото ни харесва или вдъхновява и... да вярваме, че това ще се случи в нашия живот, в нашето поколение, това е сладко, но детинско и незряло. Исус сподели много обстойно какво го чака поколението на неговите ученици. Той ги предупреждаваше пророчески. Бог предупреди Авраам- какво ще се случи  през неговото време, макар да имаше такъв невероятен поглед на вяра, той просто трябваше да роди и отгледа неговия син- Исак, да се погрижи за рода му, като му осигури правилното потомство/ чрез жена му/. Павел имаше думи в живота си, лична цел и прицелна точка. Вярата в думите на Бог споделени към тези хора, нагласата на целия им живот спрямо това лично слово, отстояването, позиционирането и действията им според тези думи ги направи успешни в Божийте очи.

Така че, насърчението е страхотно, пази думите на Бог към теб, не си играй на баница с късметчета- днес този стих, утре този...днес това искам, утре това... Исус има слово за мен,за всеки, има слово и за поколението ни. Ние имаме отговорност да вярваме в тези специфични думи, да се позиционираме според тях, да променим ежедневието си, живота си, действията си според тези думи- понеже това е истинската вяра- ПРОМЯНА НА КУРСА СПОРЕД СПЕЦИФИЧНОТО СЛОВО, КОЕТО Е КАЗАЛ ИСУС В ЖИВОТА НИ.

не от отговори, а от въпроси имаме нужда

Хората сме толкова различни, мненията по ключови въпроси с хора дори наглед с еднакви ценности, може да бъдат противоположни.

Лично аз, трудно бих намерил дори един човек с абсолютно същите идеи и  решения на обществени, социални и лични проблеми и ситуаци. Интереснен факт. Естествено има много сходни и еднакви вярвания и възгледи, но влезнели се в конкретика(дори на елементарно ниво по някога) различията буквално "стават напреодолими".

Следва ли от това, че всяка група или индивид, които искат да наложат насилствено, чрез държавна намеса своите принципи са деспоти? Това ли е целта на занятието на убедения в правотата си индивид или общност- да прокара своите вярвания и ценности?... Или пък- трябва ли да сме до край непримирими и да не влизаме в съгласие с различни групи в каузи по които не си противоречим и мислим еднакво, въпреки че ценностите са доста различни?...

Това са въпроси, които лично мен много ме вълнуват и търся отговор...и го намирам. Понеже в противен случай, може да се окажа "правия" грешник, невижащ по далеч от пъпа си.