Не съм против общоприетото. Против закостенялостта съм. Често общоприетото(на всяко ниво-национално, общностно, в малка група) за съжаление пречи да продължиш да мислиш и разсъждаваш, да търсиш или да си задаваш въпроси. Често общоприетите разбирания би трябвало да са стъпка към непознатото. Не ограничение, а вече начертана щриха, която би помогнала. Не говоря за абсолютите и непроменимите неща-те са факт. Но не може да са всичко или поне аз не мога да се задоволя с това.
Много често хората, които не се задоволяват с познатото и общоприетото се наричат бунтари или им се лепят други етикети. Много от хората мислят, че са ги разбралили и са ги сложили в определена кутия - част от дадена категория хора или философия. Често те са безинтересни философи.
Да изградиш по-цялостна концепция за света и живота мисля че е като книга с доста бели листа чакащи да бъдат написани. Ако не си оставил такива се страхувам, че си хванат в капана на закостенялостта. Да изградиш собствено убеждение означава да стигнеш лично до дадени изводи след вътрешна агония и противоречие, то е процес, не случка. Изобщо захващането с това изграждане на собствена концепция за света и живота е достойно за уважение.
Всичко това няма ли да доведе до някаква анархия и бунтарство? Тоест критичното мислене, незадоволяването с общоприетото и по-скоро критичното отношение към чуждото(разбира се на първо място и към своето) мнение, няма ли да предизвика повече проблеми, неуважение и хаос? Лично аз не мисля. Човек дръзнал да изгради собствена цялостна концепция е стъпил на основата на нещо познато и авторитетно, на по-голям авторитет от самия него. Това обаче не е предпоставка да спреш да мислиш. Нито да се задоволиш с досега постигнатото. Мисля че ще доведе до повече зрялост, здравословно самочувствие, свободни индивиди и истинско уважение към хората, а не роболепие.
