"7 Казват му: Тогава Моисей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне?8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така."
"Отначало не е било така." Фарисеите излезнаха да дебатират с Исус и използваха словото. Това, което Мойсей беше казал за мъжа и жената. Тоест, те не бяха извън словото. Не използваха басни, стари поверия, а част от Словото. Разбирането и на учениците не беше по-различно- " 10 Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени".
Всички знаеха Писанията. Имаха изграден начин на мислене според Писанията, а всъщност нямаха правилната отправна точка и трудно схващаха контекста на времето.
Мисля си, колко е важно да не "знаем" просто Словото. Да минем отвъд четенето, да имаме отправна точка. Да разбираме контекста на времето, да не използваме просто стихове, а да разбираме времената. Така ще има много по-малко объркване, противоречие и... ще има зрялост.
Може ли в Словото да има неща написани в контекст на времето в което се е живяло? Или всичко е за днес? Коя е отправната точка в Писанията, която слагаме за основа на разсъжденията ни? Как да разграничим кое е основа и кое е свързано с времето?
Ако си отговорим на тези въпроси ще имаме повече мир и разбиране, и няма да се борим постоянно с объркване и противоречивите неща в Словото могат до някъде да ни се изяснят.
