Грехът носи ограничение. Той вече ни е ограничил вътрешно. Освен това ни е "оформил" психически и душевно, дори до някаква степен видоизменил. Стеснил е кръгозора ни. Търсенето ни. Начина по който виждаме света и хората е през стеснения човешки кръгозор, който колкото и да е търсещ и мислещ е късоглед. До колкото и истина се доберем, тя бива "вкарана" в калъпа на човешкото възприятие, което не може да види "цялата картина", не може в това си състояние да осъзнае изцяло смисъла и живота. Греха е ограничение, което е във нас.
В Едемската градина Адам и Ева имаха почти неограничен избор да правят всичко, без едно нещо-да ядат от плода на дървото за познаване на доброто и злото(не че нямаха право, всеки има право да се покори или не-дори на Бог, но имаше последствия от непокорството). Греха донесе промяна в човека. Буквално все едно част от неговото ДНК се промени. Възприятието към света, хората и дори към самия себе си стана различно. За да познаеш злото трябва да го "опиташ". Всъщност, опитването на плода може и да е преобраз на опитване на злото. Този плод и дърво е красиво и вкусно. То съдържа увереността на човек, че сам може да прецени кое е добро и зло и че сам може да избере да прави добро и да игнорира(или победи) злото. Красиво е да изглеждаш уверен и отговорен. Красиво изглежда обаче отстрани. Дори и живота на най-добрия, отговорен и борещ се със злото човек, ако се погледне отблизо, детайлно(какъвто всъщност е живота), отвъд "добрите дела" със сигурност ще видим болка, слабост, грях, падения, нечестие, лицемерие...
Дефакто всеки герой(не омаловажавам прекрасните дела на хората) има и друга страна. Като монетата. Греха и злото са живи, по-лошото, че са живи вътре в нас. Дори и да разпознаваме злото и да се опитваме да го потиснем то е живо, което означава, че действа във и чрез нас. Какво е зло, какво е грях? Чували сме хиляди обяснения, виждали сме последствия, давали са ни брошурки, чели сме книги, говорили са ни, най-вече го знаем и усещаме...злото е следствие на греха, а основния грях е игнориране на Бог от картината. Увереността, че ще се справим, че имаме "картината на живота", че сме си създали правилата, които ще ни пазят от злото, че сме човеци, тоест добри.
