Исус отговори: „Моето царство не е част от този свят. Ако царството ми беше част от този свят, служителите ми щяха да се бият, за да не бъда предаден на юдеите. Но моето царство не е от този свят.“ 37 А Пилат го попита: „Тогава цар ли си?“ Исус отговори: „Ти сам казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света — да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“ 38 Пилат му каза: „Какво е истина?“
„Какво е истина? „-Този въпрос задава прокуратора на римската провинция Юдея, Пилат. Един човек с явна власт признава, че няма истина, няма такъв абсолют. Със сигурност е имал причина да е циничен, самата империя за която той работи е доказала за него, че няма истина. Доказала е, че всичко е само привидно правилно, че не можеш без измама да станеш „нещо”. Разбирал е, че императора се крие зад титлите и властта, знаел е, че и преди титлата Август и Цезар, преди пожизнеността на императорите всичко е било задкулисие и е нямало никаква правда и истина. Няма как да не си циник, когато познаваш мизерията отвътре. Думите на Исус му прозвучали като думи на императора, пълни с помпозност.
Така е за много хора, които са станали циници. За тях вече всичко, което чуват е поредната „истина”, поредните думи. Когато свикнем с лицемерието, не можем да разпознаем искреността, дори да е пред нас. Позволявам си да кажа, че ставаме такива не заради лицемерието, което е навсякъде наистина, а заради нас, които също сме станали част от театъра.
На Пилат, това, че не e вярвал в истината обаче не му е пречело да убива невинни хора, не му е попречило да вдига данъците. Не, той просто е станал част от театъра и нещо повече, решил е да спечели нещо от всичко това. За него това е било начина живота, примирен с цинизма и неговата циничност вече даваше плод-разруха, безразличие, лицемерие.
Разруха, защото за да задържиш позиция трябва да си готов на всичко-да убиеш, да откраднеш...Безразличие, защото няма истина, има само личен интерес. Човек става безразличен към другия, към ситуации, животи, дори към собствените си ценности за живота. Лицемерие, защото се правиш на невинен,”измиваш си ръцете” от проблема, когато не отсъждаш според принципи и съвест/сърце/, а според циничната си философия-„това е света, аз не съм от никой, чист съм, не взимам страна...”
