За мен делото във Варна е мечта и предизвикателство. Копнея да видя как от нищото се случва нещо красиво. Не само да видя, а и да съм част от случващото се.
Когато не го правиш само "защото трябва", просто по план график на църквата да отваря нови клонове, а е нещо родено от лично търсене, споделяне на мечти между хора, провокирано от думи на Бог, си заслужава работата.
Разбира се, тази крачка е вид предприемачество. Предприемаш определени действия с вярата, че ще доведат до добър резултат. Да посадиш църква е предприемачество. Дори бих казал има нужда от повече кураж, понеже в началото( а то не е месец, два) няма видим плод. Работата е изцяло на вяра, с фокус върху картината, която Бог дава в сърцето, но и върху детайлите и малките неща. Може да ви звучи като клише, но наистина всичко започва във духа, ражда се в молитва, носи се с вяра и се воюва за него.
Не обичам копирането и знам, че църквата тук ще е различна, пълна с творчески дух и свобода. Място където се зареждаш с вдъхновение за живота с Бог. Едно истинско семейство, пълно с искреност. Младите хора ще разберат силата на творчеството и предприемчивостта. Всеки ще може да почуства грижата и любовта на Исус. Няма да е място на пропаганда, а място за личностно израстване в ходенето с Бог. Едно цяло, но съставено от толкова различни животи и мечти.
Името е ангажиращо "Прелом" Варна. То носи семето на пробив, благодат и непримиримост. Прелом е емблематично. Предизвиква в различни хора, различно чувство, но не може да се подмине просто така , понеже Бог е сложил влияние върху него. За мен е емблема на различното, пионерското и пробивното. Така че напред. :)
