Предизвикателствата на днешния ден

" Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен;

 И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им, Да не би     да дойда и поразя земята с проклетия."

....................................................

" И яви им се Илия с Моисея, които разговаряха с Исуса. "

..........................................................

"Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята."

Когато говорим, че имаме желание нещо добро да се случи в България, а и изобщо където и да било, пред мен изникват тези два образа на Моисей и Илия. Не просто образите на двете личности а духът и присъствието, което те носеха и което по всичко личи, че не е нищо по- малко от помазание, дар, сърце. Маслиновото дърво е преобраз на помазание, което е вечно, защото дървото е нещо,което дава плод всяка година. Светилника е преобраз на влияние, истина, лидерство. Това, че стоят пред Господа означава важността, която имат в Божийте намерения и цели.

Предизвикателство е в днешно време да се говори за лидерство, още повече за силно лидерство във всеки аспект и място.

Ще дефинирам какво означават тези две персоналности/измерения, помазания/ според мен.

Моисей е преобраз на силен и непоколебим лидер, който знае какво прави и вярва в " невидимото". Воден от вяра, лидер който приобщава и събира хора около себе си. Безкомпромисен спрямо водителството си и целите, които си е поставил. С две думи "силен водач" дошъл с определена цел и мисия. Такива лидери са много целенасочени и фокусирани. В днешно време такива персоналности/ дарове/ не се толерират никъде. Дори в християнски аспект е време в което е срамно да си толкова силен водач. Днес е пълно с християнски общности без изявени и силни лидери- това те смятат за "свидетелство" за равенство и че по- този начин никой не господства над вярата. Има цели книги за това как е отживелица, идолопоклонство да си в "групата" на такъв водач. В света не е по- различно. Силните личности като Рейгън, Тачър и други "светила" не са "на мода", дори се оплюват. Сега е "правилно" лидерите да са невзрачни, дребни, малки, "толерантни и конформисти/ вижте Президента на ЕС/. 

Илия е преобраз на зрялост като сърце, но и нещо много повече от това. Това измерение и помазание донася примирение между поколенията, свързва  поколенията. Това са хора, които са "над нещата", не че не виждат проблемите, но могат да са "над" тях. Те са бащи, носят "духа на Отец". Не живеят за себе си, а за следващото поколение, биха дали живота си да примирят себе си с по старите и по- младите, понеже разбират силата на този призив. Много често са самотниции преживяват болезнено света около тях, понеже "усещат" болката на хората. Мога да кажа личното си мнение, че това помазание е много ключово, понеже силните лидери като Моисей нямат измерението на примирение и свръзка между поколенията и техните победи остават с тях нямат продължение/ виж Тачър, Рейгън и много други велики християнски лидери от близкото минало/. 

За нещастие първото изливане на това помазание на Илия, ние християните успяхме да го принизим до битовизъм: "моят духовен баща", "татко ми в духа", идолизирахме хора движещи се в него, след това ги проклинахме...всичко беше на едно толкова ниско ниво, че сега не щем да чуем за "бащи". А ето за какво става дума "  Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен;

 И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им, Да не би     да дойда и поразя земята с проклетия."
- става въпрос за поколения, не че някой ще дойде да ми нахрани дефицитите, става въпрос за изцеление на нация, град, земя...не просто "някой да ме обича и да ме направи "духовен син"....

Ако искаме нещо добро, трябва да искаме тези две управителни измерения да присъстват във всяка сфера на живота ни, най- вече в Църквата.