Понякога. когато чета, гледам или слушам за големи личности, направили/ или правещи/ значими неща- повлияли нации, общности, хора- се чувствам толкова незначителен и малък. Друг път толкова вглъбен в "моето дело", в това, което аз правя и трябва да свърша, че се усещам някак на върха,"яздещ" вълните, някъде "там отпред". Но има и моменти като този, когато просто размишлявам, задавам си въпроси, търся отговори.
Моля се на Бог, в отчаянието си, в объркването си и неспособността да разбера живота изцяло.
Защо? Къде е щастието? Това ли е живота? Има ли нещо, което не разбирам? Как ще се получи? Кога най- сетне ще стигнем/ аз и семейството ми/ до живота за който мечтая? Не пропускам ли нещо?.... Все трудни въпроси, с не еднозначен отговор.
Някак човек има моменти в живота, като че ли все едно е изпуснал "нишката', като, че ли нищо не му е ясно. Мисля, че такива моменти не са за изпускане. Те са ключ към преосмисляне, по- дълбоко разбиране или възможност да се опростят сложните сюжети на живота.В такива моменти премъдрият Бог може да освободи нова зрялост и свобода за търсещата личност.
Настройката към живота е това, което ще определи и самият живот. Очакванията, бляновете, желанията, отношението е това, което играе основна роля. Всичко това с една дума означава философията, която изповядваме в живота си. Понеже в крайна сметка всичко опира до изградената вътрешна "картина", обобщената ни вътрешна представа за това, какво представлява живота.
В моменти на търсене, човек не трябва да се задоволява с готовите отговори до които вече е стигнал. Такива моменти са предназначени за това да се търси непримиримо. Не затваряй тези въпроси, които избликват от вътре, с готови отговори. Размишленията са в основата на всичко добро, ново, креативно! Вътрешната агония в търсене на ново разбиране е в основата на великите идеи и новите начала.
Има хора, които вече не стигат до такива моменти в живота, моменти на преосмисляне. Това е жалко, това е достойно за съжаление и означава, че нещо вътре е достатъчно смазано, прекършено или закоравяло.
Живота не е толкова лесен за осмисляне, не е пет точки, чрез, които ще дойде съвършеното щастие. Не е и постоянни беди. Не е осъществена амбиция. Не е винаги толкова победоносен както ни се иска на нас оптимистично настроените християни. Не! Може би е всичко това? Не знам.
Откъс от филма "Lincoln", последния разговор между Abraham Linkoln и съпругата му Marry Todd Lincoln:
"Marry Todd Lincoln - Когато те погледнат, какво ти е струвало това, ще се зачудят. И с основание. Но трябва да погледнат и нещастната жена до теб, ако искат да разберат как е било наистина. За обикновен човек. За всеки различен от теб.
Abraham Linkoln - Трябва да се опитаме да бъдем по- щастливи, толкова дълго бяхме нещастни...."
